Гергана Петкова

от Гергана Петкова

Беше края на годината, в която навършваше своите 5. Седеше в скута ми и разглеждахме снимки на компютъра. Един познат от фейсбук тъкмо се беше снимал на ледената пързалката в някакъв планински курорт. Дъщеря ми реагира по детски и каза: „Ишкам да иглая на леда“.

Не ми беше хрумвало, че като зимно бебе ще обожава студа, което автоматично ще я прави и по-издръжлива на ниски температури. Още на другия ден я заведох на зимната пързалка, в близост до дома ни. За около два месеца, два пъти седмично, започна да стои стабилно на леда, след това я поканиха да се картотекира в локалния отбор по фигурно пързаляне и да се подготвя за състезания.

Неусетно минаха цели 4 години в активна състезателна дейност. Национални турнири и международни участия. Ежедневните  тренировки  включваха освен по няколко часа на леда, още и разтегателни сесии, балет, „сухи“ физически упражнения. Всички от семейството бяха включени на график кой, кога и откъде да вземе детето, сестрата, внучката.


Без да исках се озовах въвлечена в приключение, във филм със задъхващ сюжет, в амбиции за още и още.


С удоволствие и нескрит възторг играех много роли едновременно – стилист, моделиер, гримьор, помощник треньор (само да не ме чуеше баш треньорът), духовен водач, педагог, психолог. На нейните тренировки и участия зъзнех, плачех, ядосвах се, носех таблетки за травми или скачах до небето от щастие, защото се е справила успешно с приземяването на  определен скок, елемент, фигура, пирует.

Понякога бях радостна, понякога екзалтирана, а понякога усещах болката зад гръдната кост, докато тихомълком развързвах връзките на кънките ѝ или просто я гушках, докато се успокои.

Как обичам децата си Различно→ Вижте също: КАК ОБИЧАМ ДЕЦАТА СИ? РАЗЛИЧНО

 

 

Графиката ѝ на успеваемост държеше курс напред и нагоре. Развиваше шеметна скорост, улавяше и предаваше на публиката по най-емоционалния начин линиите на движение в синхрон с музиката. Рееше се по леда, но ми правеше впечатление, че настръхвах от изпълненията ѝ предимно на тренировките. Дойде момент, когато на последните две състезания, общият ѝ резултат сочеше най-ниски стойности. Ей така изведнъж. Падаше, сякаш нарочно, на всички стъпки и скокове.

18072460_10212889621865093_1073834044_n

Снимка: личен архив

 

Оказа се, че отдавна е била споделила с баба си: „Обожавам леда, бляскавите камъчета по роклите, гримирането, това да разказвам с танц истории, да ми ръкопляскат и да викат името ми, но мразя да ме оценяват и сравняват по точки с другите“.


Преминах през доста яростни монолози. Защо моето дете не се справя? Защо бяга от отговорност?

Как другите деца продължават и печелят?


Баща ѝ също я нахъсваше, като прилагаше всевъзможни психологически прийоми. Обясняваше ѝ, че сега не се ли справи със страховете си (съдиите), един ден ще ѝ се наложи да се изправя срещу още по-големи.

Тогава в съзнанието ми изкристализираха думите на мой приятел: „Децата трябва да играят и да се забавляват първо, после да се учат да се състезават“.

Всъщност преди да започне всичко тя просто каза: „Ишкам да иглая на леда“, а не „Мамо, искам да спечеля златен медал по фигурно пързаляне“…

Днес, за себе си: уча се да пускам, уча се да не проектирам собствените си амбиции върху детето, уча се на по-добър превод на нейните желания и мисли.

А тя, тя танцува божествено и се изразява по-ясно.


→ Вижте още от ГЕРГАНА ПЕТКОВА

→ Вижте още по тема ВЪЗПИТАНИЕ

Коментари