Изабел Басмаджиян

от Изабел Басмаджиян

Аз съм Ария. Името ми, казва мама, е древно колкото света и на някои стари езици означава светъл лъч, сияйно дете.

Когато станах на три, получих подарък братче. Знаете ли как? Отидохме с мама при докторката да видим бебето на нейния телевизор и малкото бобче стана момче! Мама обеща скоро да ми подари сестричка, но телевизорът ще каже дали ще може.

Адриян е много миличък. Сигурно защото мама и тати оплетоха моето име в неговото. Или пък защото е само на 17 дни?

Искате ли да ви разкажа за нашия ден? Бебето прави компания на мама, защото сега тати е кавалер само на мен. Сутрин двамата отиваме в кооператива при децата, на обяд се прибираме вкъщи. Тати обядва с мен, чете ми книжка, после спуска пердетата в моята стая (защото вече съм кака и си имам само моя стая), гушваме се и заспиваме. Когато се събудя, мама пее на Адриян ето така “На-ни-на, на-ни-на” и го носи из цялата къща, за да е спокоен. Тати пък трябва да работи и ние знаем, че ни е време да излезем навън. Много искам да разхождам бебето в моята количка, но за мама е по-удобно да го носи в слинг и да ме държи за ръка. Когато стане тъмно, помагам на баба да подредим масата, вечеряме, играем, гушкаме се и си говорим.

Такъв е почти всеки наш ден откакто Адриян се появи. Но има и различни дни…

Една сутрин, докато пътувахме с автобуса до кооператива, решихме да направим изненада за мама и бебето. Тати е много добричък, защото ми подари пожарна кола, която много ми трябваше за кукленската къща. Мама и бебето пък получиха специален комплект за първа грижа. Тати не знае, но ние с мама и Адриян сме си избрали специално такъв татко! Толкова хубава изненада беше за всички, че ми разрешиха този следобед да не спя, а да поиграем на бебе…
site-b-14site-b-13а„site-b-2

site-b-3site-b-6

Чувала съм големите деца да казват: “Намислих една игра…”, обаче играта се оказва някаква трудна задача. Моята беше изненада за мама, тати и бебето, и всички казаха, че е супер забавна!

site-b-5

site-b-9

site-b-10

site-b-11

Още една изненада за днес! Кутията, в която бяха изненадите за мама и бебето, се оказа не каква да е, а кутия за специални спомени! Тати написа името и датата на раждане на Адриян, а вътре сложихме най-скъпите за неговите цели 17 дни неща – пъпчето и гривничката му от болницата. Мама обеща заедно да залепим първата му снимка на капака на кутията. Когато я отваряме, първо ще виждаме колко малък е бил нашият Адриян. После ще разглеждаме всичко, което сме поставяли вътре докато той расте. И ако някой е забравил какво сме преживели, мама ще го подсеща, защото кутията ще пази и нейните спомени. Ех, ако и аз си имах само мое истинско бебе…

site-b-12

site-b-27

О, виж, мама, виж, толкова е специална! Мека пелена за Адриян!
Тати предложи да завия бебето, а аз сама се сетих, че щом е толкова нежна, можем да я използваме и за повиване.

site-b-15

site-b-17

site-b-18

site-b-19

site-b-20

site-b-21

site-b-22

И точно тогава така ми се доспа, че ми се прииска с Адриян да си разменим местата в прегръдката на мама. Само трябваше да ѝ помогна да подредим всичко и сладките сънища щяха да дойдат при мен.

Мама, тати, а може ли аз да приспя бебето този път?

site-b-24

site-b-23site-b-25

site-b-26

*Публикацията е подготвена чрез вълшебните фотографии на Изабел Басмаджиян/Isabelle’s Minglе-Mangle и с подкрепата на БОЧКО. Благодарим на Ария, Йоана, Марти и Адриян за участието и споделените мигове!

Комплект „От първия ден“ можете да спечелите след регистрация безплатно тук=>


Вижте още от ИЗАБЕЛ БАСМАДЖИЯН=>

Вижте още ФОТОИСТОРИИ=>

Коментари