от Даниела Ламбова

Като студентка съвместявах ученето с работа. Не ми беше много лесно, но бях горда, че се справям.

Веднъж отидох на изпит по дизайн с доста набързо подготвени материали. Преподавателката не пожела да ме оцени, защото ги намери за нескопосани. Смятала, че мога повече. „Ако не можеш да носиш две дини под една мишница, трябва да се научиш да носиш три!“ – беше сразяващият ѝ коментар.

От перспективата ми на 20 и няколко годишна работеща студентка, не успях да асимилирам напълно смисъла на тези думи. В онзи период за мен еднакво важни бяха кариерата, образованието и социалния живот, и полагах усилия, за да съвместявам първите две, а и да ми остава време и за третото. Затова намерих изказването за преувеличено и неуместно, и реших да го игнорирам.

Години по-късно, след като станах майка, отново си спомних този коментар и най-накрая разбрах какво е имала предвид преподавателката.

Разбрах какво е да се криеш в банята, за да прочетеш една статия или глава от книга. Разбрах какво е да крадеш от съня си, който и без друго не достига, за да свършиш нещо лично за себе си. Разбрах, че на майките често им се налага да правят жертви с времето си: или не четат книги, или не гледат филми, или не се виждат с приятели…


Разбрах, че носенето на 3 дини под една мишница е истинска висша акробатика, която се налага да усвоиш, ако имаш интереси отвъд семейството и осемчасовия работен ден.


Разбрах и още нещо: понякога ограничениято във времето те мобилизират, помагат ти да се организираш и те изпълват с желание за нови неща. Години преди да стана майка с възхищение четях статии за жени, които след раждането се впускат в нова кариера: създават изкуство, откриват неподозирани свои таланти, пишат книги – и всичко това при работа на пълен работен ден и поне 1-2 малки деца вкъщи. Тогава недоумявах как една млада работеща майка би могла да намери сили или свободна минута вкъщи за нещо друго, освен за чистене, готвене и занимания с децата. Чак не ми го побираше умът!

Някъде по това време вече имах кулинарен блог. Създадох го на шега, за разнообразие от монотонното ежедневие. В продължение на няколко години го водех доста несериозно – на моменти силно се мотивирах да правя торти една след друга и да ги снимам, но понякога за дълго време мързелът надделяваше. Когато бях по-заета с работа не публикувах в продължение на месеци, защото не ми стигаха силите за нищо друго.

Всяка мама - фотограф Parentland→ Вижте също: ВСЯКА МАМА – ФОТОГРАФ

 

 

Така продължих, докато не се появи прекрасният ни син. Първите му седмици преминаха като мираж, но за навършването на третия му месец приготвих сладкиш и го публикувах в блога. Също и за шестия. След това започнах да правя повече сладкиши: едва го дочаквах да заспи и се захващах да пека блатове и да покривам торти с фондан. В останалото ми свободно време четях статии на теми фотография и блоговете като професия.


Бавно и постепенно моето скромно и малко интернет кътче започна да заема все по-голямо място в ежедневието ми. Ненадейно ме беше връхлетяло неустоимото желание да го развивам и да подобравям уменията си покрай него.


Връщането ми на работа намали свободното ми време още повече, но не спрях да работя върху блога. И само няколко месеца по-късно направих радикална стъпка: превърнах го в самостоятелен сайт, подобрих визията му и въведох стриктен график на ежеседмични публикации. Това означаваше всяка седмица да приготвям нова рецепта, да ѝ правя снимки, да ги подбирам и обработвам, да пиша публикация, да я превеждам (защото блогът е двуезичен) и да я публикувам. Съвсем немалко работа, както се уверих впоследствие.

DSC_0073-384x253→ Вижте също: МЕЧТА ЗА ПЪЛЕН РАБОТЕН ДЕН

 

 

И така, вече близо година успявам да нося трите дини под мишница: работата, семейството и блога. Успявам единствено благодарение на любовта ми към изкуството (кулинарното и фотографското) и на многото жертви в личен план, които постоянно се налага да правя. Заради блога вече почти не гледам филми, не разлиствам списания (някога любимо мое занимания), а понякога даже и спестявам час-два сън. Не събирам пари за мечтани дизайнерски обувки и чанти, а за фотографски обективи и такса за хостинг…

Понякога се питам какво бих правила без блога. По всяка вероятност щях да намеря друг отдушник на творческите си пориви. Може би ако не бяхме в ерата на интернета щях да започна да рисувам, или просто да заснемам всичко около себе си и да участвам в любителски изложби.


Мисля, че майчинството ми помогна да концентрирам креативната си енергия и същевременно ми даде дисциплина и сила да използвам времето си максимално ефективно.


Всъщност не знам как точно се случи, но ненадейно и аз станах една от тези жени, които са се впуснали в нови начинания, съвместявайки ролите на майки, офис служителки и творци. И макар моят блог да е просто едно малко непретенциозно кътче в огромната мрежа, той прави животът ми с една идея по-розов. За мен би било истинска радост да знам, че е успял да вдъхнови с нещо поне един или двама души на този свят.

 


→ Вижте още от ДАНИЕЛА ЛАМБОВА

→ Вижте още от категория РАБОТА И ХОБИ

→ Вижте още по тема МАЙЧИНСТВО

Коментари