Klear

от Милен Антиохов

Защо купуваме играчки на децата си? В общия случай – за да се развиват и да се забавляват.

Но понякога харчим за нови и нови играчки, а те не изпълняват своето предназначение, защото са интересни най-много за ден.

Докато голямата ни дъщеря беше все още единствено дете, получаваше доста играчки – общо взето ѝ се купуваше почти всичко, което поискаше. Не само това. Водехме я на какви ли не тренировки, уроци, занимания. И не само това. Играехме заедно на какво ли не с часове, получаваше много внимание и време. И въпреки това, много рядко се занимаваше сама, а „Скучно ми е!“ се превърна в неин девиз по онова време.


Позицията ни вкъщи винаги е била, че скуката е проблем на самия скучаещ, но се оказа, че се е превърнала и в наш проблем.


Сега ми е смешно, като се сетя, че едно лято съставих на дъщеря ми списък с 50 различни идеи, от които да избира какво да прави, когато ѝ е скучно. Е, списъкът помогна – за петнайсетината минути, в които го разглеждаше. И дотам.

Сега, три деца по-късно, не можем да си позволим толкова разходи за играчки, нито толкова място за предмети. И подхождаме по-различно от преди.

Ето някои предложения как може да сме по-милостиви към бюджета си, без да бъдем сурови към децата си. От личен опит. И с уговорката, че всяко дете е различно.


Детското парти - безценно, а не скъпо
Вижте също: ДЕТСКОТО ПАРТИ – БЕЗЦЕННО, А НЕ СКЪПО=>

 


1) „Забравените“ играчки

От време на време, когато забележим, че на някои играчки вече не им се обръща същото внимание, ние ги прибираме. За по-дълго. Високо в някой шкаф, в бараката или където и да е, стига да е на място, където детето няма да ги намери. След няколко месеца ги изваждаме и реакцията към тях е като към нови, защото са ги забравили напълно. А в случаите, в които си ги спомнят – някак вече са се превърнали в „любими“ – „Ооо, ето те, любимата ми кукла/количка/пъзел!“

2) Направи си сам

Поне докато още е лято, навън е пълно с безплатни материали за занимания. По време на разходка или ако сте в къща – от градината, съберете камъни с гладка страна, които стават за рисуване/оцветяване. А пък с една тетрадка плюс тиксо и ножица може да си направите хербарий от листа на дървета, храсти, цветя.

При нас последните няколко седмици хит при по-малките е хербарият от насекоми. Всякакви насекоми, които намираме умрели (по ъгли, в паяжина, под камъни), ги закачваме с карфици върху парче стиропор. Освен че така безопасно могат да разгледат оса или земна пчела, се учат от какво да се пазят – знаят, че щипалката щипе, осата прави боц, а вече не смятат пчелите за мухи и не се опитват да ги хванат в ръка.

Непотребните неща вкъщи също може да послужат за материали. Голямата ни дъщеря майстореше феи от ролките от тоалетна хартия, „фабрика за бонбони“ от картон и платове, вулкан от картон и буркан с бълваща лава от оцет, веро и сода бикарбонат. А двете ѝ любими играчки като малка (на 3) бяха две пластмасови шишета от вода, които си имаха имена – Колди и Фондьо. Малката пък напоследък е във възторг, че от две-три вече изхабени дрешки на момчетата ѝ дадох отрязани крачоли и ръкави и с помощта на лентички от плат си прави нови рокли за куклата.

От картони и дребни материали от магазин Слънчоглед пък си направихме домашен куклен театър за представления за по-малките.

Ако на децата ви им трябват идеи, в популярния сайт krokotak.com има хиляди подобни, а книги като „200 идеи против скуката“ също могат да помогнат.

3) Всички играчки – на „открито“

Не дръжте играчките прибрани в кутии, шкафове и чекмеджета. Така детската стая може да изглежда по-подредена и чистенето ѝ да е по-лесно. Но, колкото и да звучи невероятно, понякога децата просто не се сещат да отворят чекмеджето или да поровят в кутията за любимите си играчки. И не ги използват. А когато играчките са подредени така, че децата да могат само с един поглед да видят всички, да, всички играчки в стаята си, те си играят с тях повече. Старите и уж доскучали играчки предизвикват нов интерес.

Ако ти отговаряш за подреждането, променяй често местата на играчките. Ако включващ и децата в това, нека и те дават идеи как да се подреждат – по вид, по цвят, по големина или хаотично.

И имай предвид, че ако играчките са разхвърляни по пода, ти може да ги виждаш, но за децата те все едно са прибрани в кутии и чекмеджета – натрупани на купчини също не ги забелязват.

4) Подход „Том Сойер“

Както Той Сойер е накарал други да боядисат оградата вместо него, така и ти може да въвлечеш децата в домашните си задължения (с тази разлика, че не е нужно да искаш от тях да си откупят участието). Време, изкарано по този начин, може отчасти да замести купуване на играчки.

И за по-малките, и за по-големите са интересни дейностите, които родителите извършваме, без значение дали готвим, чистим, боядисваме. Или поне докато не станат и техни задължения. Използвай този интерес, за да ти помагат. Това е игра за тях. И като всяка игра, и в тази трябва да има правила – обясни им ясно какво трябва да правят. Понякога може да е малко досадно или помощта им да се окаже допълнителна работа за теб. Затова избирай според децата си и задачите, които им разпределяш.

Моите момчета (на по 2 и половина) обожават, след като съм минал с прахосмукачката, да почистят и те с нея след това. А моите момичета (на 6 и на 13) – да се включват в готвенето.


Домашни задължения за деца по възраст - ParentlandВижте също: НЕ ГИ ЖАЛЕТЕ!=>

 

 

 


5) Подаръци от други хора

Родителите най-добре знаят от какви играчки имат нужда децата им. Затова няма нищо лошо да кажеш, при това – съвсем конкретно – какво би желал да получат децата ти от гостите, които планират да донесат подарък за празник или без специален повод. Какво ще правите с две кучета-робот например. Или с плюшен тигър, ако детето ти обича зайчета. Особено ако после то продължава да настоява да му купите нещо определено, което не е получило.

Понякога този подход е от полза и за другите хора в схемата. Например единият дядо на децата ни предпочита да купува подаръци само по наша преценка (без да го „издаваме“). Или дори да даде парите, ние да купим подаръка, да го опаковаме, а той само да го поднесе. Така дядото не се занимава с обикаляне и дълго избиране. В същото време често се проявява и почти като Дядо Коледа – донесъл е мечтаният подарък.

6) Обмяна

Ако имаш повече от едно дете, може да отделиш по-запазените играчки на по-голямото (такива, които вече не са му интересни) и след време да ги дадеш на вече порасналото по-малко. Интересът е голям, дори и за детето да са познати отпреди при каката/баткото.

В дома ни има доста играчки, предадени „надолу“. Например плюшени лъвче и тигър, които бяха на голямата, после на малката, а сега преминават при най-малките и винаги са любими. Или детската кухня от ИКЕА на малката ни дъщеря е вече голямо забавление за момчетата.

Ако имате само едно дете и не планирате второ скоро, може да обмените играчки с приятелско семейство с деца.

Друга опция е да използвате услугата на https://www.rentatoyeu.com/bg – изгоден месечен абонамент за комплекти LEGO под наем, по ваш избор, подменяни всеки месец.


Теория и практика на детския подаръкВижте също: ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ДЕТСКИТЕ ПОДАРЪЦИ=>

 


7) Пълноценно време заедно

Често когато децата искат играчки, всъщност искат да прекарат време с нас. И ако го получат, желанието за нови и нови предмети, може да отслабне.

Дори да можеш да им отделиш само 10-ина минути, ако ги изкарате пълноценно заедно – ще има ефект. Това означава без телефони или други екрани, без прекъсвания. 10 минути изцяло ти и детето, изкарани така, както то поиска.

На нас вкъщи често ни се случва (тъй като работим предимно от дома) децата да желаят да ни споделят нещо, а ние да нямаме възможност в момента да ги чуем. Те да стават по-настоятелни, направо досадни, а ние – по-раздразнителни. И денят да премине така, че да ни се струва, че сме им отделили твърде много време, а те да чувстват, че така и не са получили вниманието ни.

Ако обаче им отделим 10 минути заедно: да се погоним малко и да се погъделичкаме или да изиграем няколко сценки с пластмасовите динозаври, след това малките са по-склонни да се занимават по-дълго време сами с нещо друго. И да ни оставят да поработим. Особено ако предварително сме се уговорили така.

8) Купи си сам

Със съпругата ми вече купуваме по-скъпи играчки само за рожден ден и Коледа. За имен ден – нещо по-малко, а за 1 юни водим децата някъде да се забавляват, не купуваме предмети. И когато някое дете поиска нещо, видяно в реклама или просто му е хрумнало, че иска да има и еди-каква-си играчка – отговорът ни неизменно е – „Добре, ще ти го купим за рождения ден/Коледа!“ (което е по-близо). И сме искрени. Така детето се успокоява (поне нашите), а когато след 2-3 дни пожелае следващата по-скъпа играчка, ние отговаряме същото и то пак е доволно – междувременно е забравило предишното си желание.

Ако обаче детето е настойчиво за определена играчка, може да използваш упоритостта му, за да си спести пари и да си я купи самò. Ако успее, ще е много доволно от себе си. Това ще е и доста ценен опит за бъдещето.

*Текстът е публикуван първоначално в блога на KLEAR


Вижте още от KLEAR=>

Коментари