Злоядото дете се роди рано. В 32 седмица. Беше трудно захранено и със специални млека. Когато детето беше изписано от болницата, на майката беше обяснено, че детето се храни с такова и такова мляко, по толкова и толкова грама, на еди какъв си период от време.

Нищо подобно. Просто злоядото дете стисваше малките си устенца по средата на храненето и заспиваше. И никаква сила на този свят не можеше да го отклони от тази така важна задача, наречена спане денем. За сметка на това обаче нощем целият блок се радваше на добре модулирания глас на бебето.
Бабата на злоядото дете – здрава българка от Северозапада – с нетърпящ възражение тон постанови, че майката не може да се справи с тази тежка задача – хранене на бебе. Дръпна детето, бутна биберона в устата. Един, два, три опита – безрезултатно.


И за пръв път бабата се призна за победена.


Захранването:
Бидейки съвестна и отговорна, майката на злоядото дете стриктно спазваше указанията на педиатъра и започна захранването по правилата – сок, домашно пюре, каша, варено яйце четвъртинка. Злоядото дете проявяваше завидно постоянство и плюеше почти всичко, стигнало до устата му. Песнички, книжки, анимационни филмчета успяваха да отклонят вниманието му до третата лъжица. Оттам нататък – кисело мляко.
Беше лятно време и битката с храната се пренесе в едно приятно село, в една прохладна къща с двор, в който имаше всичко необходимо за здравословното хранене на дете, което маршируваше енергично и пукаше доматите с пръстче, вместо да се опитва да ги яде.

Детската градина:
Ден не минаваше, без учителките и лелките да се оплачат от злоядото. Нямаше храна от детската кухня, с изключение на рибата, която капризната госпожичка да яде. Или поне да успеят да я накарат да опита.

Навън:
Въпросът – „Вие това дете храните ли го изобщо?!“ – беше в състояние да накара майката да стигне до близък бой с този, който е имал нахалството да го зададе. А детето – колене и лакти. И солети.

В наши дни:
Епично готвене. Събота и неделя – тенджера до тенджера и измежду тях – тава. Злоядото яде определени неща и за него винаги има нещо различно от сготвеното за останалите трима от семейството. За капризното връх на кулинарните умения на майка му си остават пицата и спагетите, евентуално прозаичното пилешко с картофи или бял ориз с месо. Рядко, но се случва.
Един банан годишно и две-три краставици лятно време са напълно достатъчни за набавяне на витамини. Коленете и лактите са отстъпили място на по-тапициран скелет, резултат от тестените храни, модерни в училище и това, за което 11-годишното вече само преценява, че може да си похарчи джобните.

Всеядното

И то се роди рано. В 28 седмица.Майката вече беше изгоряла на тая клада и реши да го дава по-лежерно с храната от самото начало. Още повече, че на третия ден от раждането детето беше захранено успешно и проявяваше завиден апетит на фона на собственото му тегло от 900 грама.
Когато беше изписано от неонатологичното отделение, то самò стриктно спазваше периода от три часа за хранене и на третия час и първата минута съседите от първия етаж чуваха, че бебето от шестия етаж е гладно.

Захранването:
Отговорната и съвестна майка този път изобщо не спази указанията на лекарите –„Хайде бе, стига с тия алергии при недоносените!“ – и захрани детето рано-рано,  на шестия месец. С пасирана зеленчукова домашна супа. Два месеца по-късно и с добре сварен и намачкан боб. Всеядното се отнася с внимание към храната и всеки път на финала надниква в купата с недоумяващ поглед –„Не свършва ли твърде бързо?!“
Летните ваканции в приятното село с прохладната къща протичат в непрестанно обикаляне на градината и постоянното бране на недозрели чери доматчета, които изчезват още неизмити със светлинна скорост в устата на детето. Хит стана сандвич от половин праскова с маслинка и парче луканка.

Детската градина:
Всеядното се влюбва в храната от детската градина! Дори и в таратора с моркови, който често им сервират. Специално майката се съветва с готвачката как да приготви ориз с фиде, че детето иска и в къщи да му се сготви това…хм…кулинарно недоразумение.

Навън:
Всяко излизане е съобразено с часовете за хранене. Не дай боже да закъснеят с десет минути за обяд, кварталът разбира, че детето не приема отлагане на основната храна със солетки. Въпросът – „Ама тя всеки път ли като е гладна е толкова кисела?“ – за пореден път убеждава майката да избягва останалите майки, ако не иска да пише после обяснения в районното.

В наши дни:
Всеядното отдавна е настигнало връстниците си на тегло и ръст. То се храни балансирано и обилно – с много плодове, зеленчуци, месо и всичко, което му се прияде, без значение дали майка му мисли, че е здравословно. „Когато ям – съм глух и ням.“ С тази сентенция реагира, когато на масата го питат нещо, а то е вглъбено в храната си. Еднакво щастливо е, когато има супа и мусака, както и когато има по-засукани манджи. Рядко отказва храна – само в случаите, когато е яло преди малко.

***

Изводът? Може би правилният подход ще стане ясен с третото дете…

Коментари