Албена Тодорова

от Албена Тодорова

Четиристотин. Шейсет и четири.

От тях една трета възрастни, две трети деца.

В неделя следобед в руския миньорски град Кемерово с население от около половин милион души, пламва пожар в търговски център. Поради редица престъпно немарливи действия – на собственика и управителите, които не са инсталирали пожарогасителна система, на пожарната служба, дала разрешителните, на градските служби, затворили очи и съвест към тази редица нередности, на охраната, която е изгасила пожарната сигнализация, на разпоредителите на киното, които са заключили две от трите кинозали, пълни с деца, дошли от целия град и околността с автобуси на премиерата на анимационен филм – в пожара загиват те.

Четиристотин. Шейсет и четири.

От тях една трета възрастни, две трети деца.

Защо две цифри? Колко са жертвите? Защо медиите казват едно, а жителите на града, загубили семействата си – друго? Защо официалната телевизия не прекъсва предаването си и не показва новините от Кемерово в неделя? Защо при подобен случай преди години в Кемерово не са взети мерки? Защо се повтарят Беслан, Волококамск, Курск? Защо родителите са изнудвани за подпис върху декларация за неразгласяване, преди да бъдат допуснати до останките на децата си?

Защо в 21 век, когато имаме най-бързите комуникации, донесли последните думи и снимки на изгарящите деца („Обичам ви“, „Май това е краят“), когато имаме най-голям избор на строителни материали, знания за обезопасяване, пари, време и енергия, мамка му, защо в 21 век стотици деца изгарят живи в мол, докато родителите им гледат отвън, възпрепятствани от силите на реда или просто безсилни пред стихията да помогнат?

Ако и вас ви обзема пълно безсилие като мен и ако се чудите какво да направите, просто спрете да приемате безотговорното отношение на властимащите за норма. Изисквайте. Питайте. Действайте. Влизайте в конфликт. Познавайте и отстоявайте правата си, обяснете ги и на децата. 

Защото немарливостта и бездушието убиват.

И тази смърт е пъти по-близо, неописуемо по-страшна и много по-предотвратима, отколкото ни се иска да вярваме.

Светъл път, мили души. Прощавайте.

 

Коментари