Десислава Танева

от Деси Танева

Преди няколко години заминахме с кумовете ни на море. Тогава идеята за деца се мержелееше някъде в далечината, а общуването ми с тези мили малки същества се свеждаше до няколко неумели въпроса, мълчание и неловкост.

На въпросното море се случиха няколко дъждовни дни, в които нямаше какво да се прави, освен да се затворим в къщата и да измислим някакви занимания.

Душевното състояние на героите беше в синхрон с природата в тези дни – мрачно и унило, но точно в един такъв дъждовен ден се случи да седна с дъщерята на кумовете ни и да се опитам да ѝ чета. Детето беше съвсем адекватно към процеса на четене, понеже в тяхната библиотека още от първата година бяха намерили място едни от най-хубавите български книжки, а и много на чужд език – например тези на Джулия Доналдсън, а и десетки други. Детето беше адекватно, но за голямо съжаление, аз не бях.


Забавните последици от моето четене са друга история, обаче без да подозирам, направих първи стъпки в нещо, което след няколко години щеше да се превърне в източник на радост, удоволствие от общуването и изненада до каква степен има влияние върху развитието на детето. Няколко години по-късно се появи нашият син.


За мен книгите винаги са били нещо важно, само че по никакъв начин не са се вписвали в идеята ми за общуване с бебе и малко дете, признавам си. За щастие, на хоризонта се появиха сайтове като „Детски книги“, както и страниците на няколко наистина добри издателства за детска литература, насърчаващи ранното четене. Реших да пробвам да чета с нашия тогава 6-месечен син. Разбира се, такова малко дете все още не проявява интерес към четене или слушане, но година по-късно, момчето ни самò носи любимите си книжки, и слуша с внимание и интерес четящия, бил той мама, татко, баба или дядо. Освен това, уважава ритуала на четене, като например не забравя да донесе очилата на четящия. Нашето мъниче все още не може да говори, но затова пък редовно „изиграваме“ историята в книжката с жестове и мимики, а това е едно от най-забавните неща, които правим заедно.

IMG_7429

Междувременно кумовете ни се сдобиха с второ дете и трябва да призная, че опитът с децата и книжките при тях е значителен, в сравнение с нашия. С помощта на тези близки хора и благодарение на натрупания опит, започнах да се ориентирам кои са добрите и важни книжки за децата в малка възраст. Научих колко важни са сензорните книжки за развитието, колко е приятно да четеш и да учиш едновременно чрез някоя забавна история, за което помагат например книжките-броилки, и още много.


Книжките са важни и в друг аспект. Живеем в един отворен свят, в „глобално село“, според израза на Маршал Маклуън, а за да общуваме в това глобално село трябва да владеем езици. В един период преподавах английски на деца и останах поразена от способността им да възприемат, от естественото любопитство и желание да научат нови неща.


В този смисъл детската възраст е решаваща (както всички вече много добре знаем). С кумата ми сме обикаляли, заедно и поотделно софийските книжарници, в които се оказва, че няма голямо разнообразие от книжки за малки деца на чужд език, дори на английски, който не че е най-важен, но е най-употребяван. И то, при положение че се намираме в столицата, а не в малките населени места, където книжки на друг език най-вероятно в много случаи липсват. Разбира се, като хора готови да дадат и нерядко давали дори и последните си пари за книги, ние имаме критерий за това, което се предлага. Важно е не само разнообразието, но и качеството. А то невинаги успява да отговори на критериите за хубава детска литература.

IMG_7458

Така, някъде по пътя, естествено се зароди идеята да станем посредници на хубавите книжки – такива, които вече са били в нечий дом, но по една или друга причина са изоставени. Това са книжки, каквито избираме и за своите деца – всяка от тях е подбрана внимателно и с отношение, ето защо знайте, че ни е много трудно да се разделим с тези съкровища! Те са вече четени и ползвани, но все още носят светлинка и хубава история в себе си.

#3Идеята да приютяваме книги, освен радост, носи на децата ни съзнанието, че книгата е нещо, за което трябва да се грижиш, нещо важно  и ценно. Също носи и опита, че никой не заслужава да бъде захвърлен и всеки заслужава втори шанс. Поне според нас това са важни уроци и тях искаме да предадем нататък. А освен всичко вярваме, че книжните съкровища разпалват онази искрица на любопитството, на желанието да опознаеш света и да го обичаш, която притежава всяко дете, и която се нуждае от съвсем малко храна, за да пламне красиво и ярко. Ние сме – „Искрица“.

Можете да откриете Книгопродавница Искрица във ФБ страницата им=> и в блога =>

IMG_20180714_154319

Вижте още от ДЕСИ ТАНЕВА=>

Коментари