Виолета Азис

от Виолета Азис

А. е нормално развито психически и физически дете на пет години. Той ходи с желание на детска градина, но има тотално безконтролно поведение, както там, така и у дома.   Държи се добре единствено, когато цялото внимание е насочено към него и желанията му се удовлетворяват напълно.

Той няма братя и сестри, живее с двамата си родители. Вкъщи се опитват да се съобразяват възможно най-много с него, за да го омилостивят, но въпреки това той се държи агресивно и родителите споделят, че имат огромна трудност да се справят. Вследствие на това, между самите тях възникват множество проблеми и конфликти.

Родителите на А. са повикани от учителката на детската градина по повод поведението му. В хода на разговора става ясно, че детето е ударило шамар на учителката, защото тя му се е скарала.

Майката на А. е симпатична, състрадателна, малко тревожна, отдадена на семейството жена. Бащата е присъстващ и ангажиран с възпитанието.

Той разказва, че е имал проблеми в детството. С изключително строг баща, който често прибягвал до телесни наказания. Майка си описва като студена и отчуждена.

На свой ред бащата на А. се опитва да бъде тоталната противоположност и удовлетворява желанията на малкия си син, като се стреми да не го наказва за нищо и да не налага правила.

Майката на А. споделя, че винаги е имала трудност да се разделя с него, както и той с нея. Когато е тръгвал на градина, тя чакала часове наред пред прозореца отпред, от където той можел да я вижда, за да бъде спокоен и да не плаче.

……………………

 Потърси ме майка на 4 годишно момиченце за консултация във връзка с нежеланието на детето да спазва каквито и да било правила в детската градина, агресивно и дори арогантно поведение. Разбираме се да се видим двете и да поговорим.

Жената идва в кабинета с момиченцето. То е изключително симпатично, усмихнато, доста обрано в поведението си. Подава ми ръка и се запознава официално с мен (с трите си имена), подканено от майката. Облечено е в балерински дрехи, с прибрана коса на плитка и малка дамска чанта. Опитва се да се държи като възрастна и винаги поглежда към майка си за одобрение. Тя от своя страна отговаря вместо детето на всички мои въпроси.

Майката разказва, че двете са неразделни по цял ден. Вечер спят в едно легло, а бащата – в отделна стая. Момиченцето ходи на фитнес с майка си, на пазар, на танци ( майката чака вътре в залата), дори на работа (понякога майката взима детето със себе си). Детето е изключително надарено, способно да бъде ангажирано над 10 часа дневно с най-различни активности. Вече има определена професия, както и университет.

Сигурно е излишно да казвам, че всички тези избори са взети почти еднолично от майката. Когато детето не иска да прави нещо, тя се сърди и не говори с дни, въпреки че дори когато е сърдита, не изпуска момичето от поглед и настоява да се следва точния план за деня, който е съставила.

През цялата ни среща детето каза едно-две изречения, като всеки път търпеше корекции от майка си.

***

ПРАВИЛАТА

Взаимосвързаността между хората е нещо нормално, стига да не се превръща в изнудване, заплахи и създаване на чувство за вина или зависимост.

Още от малки всички се учим на правила. Детето трябва да е сигурно, че родителят вярва в това, което забранява – ако не се спази правилото, ще последва санкция. Когато има аргументирани правила, има яснота, логика и последователност, а това дава увереност. Защото детето възприема границите на родителите като бариера и един ден ще ги превърне в свои собствени.


Да възпитаваш дете означава да му дадеш свободата да се учи, да имаш търпение към грешките му и да не налагаш излишни правила.


Родителят трябва да следи за неговата сигурност, а останалото то само ще научи чрез личния си опит. Добре е да позволим на детето да взима някои решения самостоятелно, така то разбира кое е полезно и кое му пречи. Някои деца са способни на много неща, но поради множество забрани и правила вкъщи често изостават в училище и не се справят, което влияе пряко на самочувствието им, на общуването с другите в социалната среда. Съществуват родители, които искат всичко да се прави бързо и “както трябва”, по техния начин. Ако детето не успява, те вършат всичко вместо него.

ДОВЕРИЕТО

Доверието на децата към родителите е безусловно, но обратният вариант се среща много рядко. Семейството често активно се занимава с факти – дали детето се е изакало, дали си е изяло всичко, но всъщност рядко се обръща внимание на това, че то има нужда от свобода, сигурност и самостоятелност. Има нужда да чувства подкрепа, докато изследва света около себе си и се учи да се справя самостоятелно.

Позитивната нагласа и усещането за приемане от родителите помага на децата да се впускат в нови предизвикателства, а ако допуснат грешка не се страхуват да пробват отново.


Показвайки, че се гордеем с техните способности и постижения, им даваме възможност да вложат всичките си сили и старание, за да се справят.


САМОЧУВСТВИЕТО

Неуверените деца се чувстват несигурни, колебливи. Ако мислят, че другите няма да ги приемат, често се отказват, избягват нови и непознати ситуации, контакти.

Деца с ниско самочувствие разчитат на стратегии за справяне, които са контрапродуктивни, като тормоз над по-слабите, отказване, измама, бягство, други. Въпреки че голяма част от тези прийоми се прилагат, при неуверените деца без самочувствие има опасност те да се превърнат в траен модел на поведение.

В социалната среда неуверените деца могат да бъдат дистанцирани или срамежливи, трудно се забавляват и играят с връстниците си, по-склонни са да се поддават на натиск и тормоз. В училище избягват нови неща (заради страх от провал) и се отказват лесно.


Ниското самочувствие може да блокира успеха.


Противно на това, което може би си мислите, самочувствието не идва от похвали като: ти си чудесен, специален, голяма работа си (въпреки че това е така:). Даването на трофей не помага на детското самочувствие. Важното е да ги научим, че най-голямата награда е постижението от положените усилия.

Когато децата се състезават – печелят или губят – те осъзнават, че упоритата работа има значение. Наградата допринася за самочувствието, само когато е заслужена.

Разбира се, че е добре да се поощряват  децата. Похвалата е начин да покажете, че сте горди. Насърчавайте усилията, а не фиксирани качества, защото качествата са нещо, с което се раждаме, но ако не ги развиваме, те често са недостатъчни за постигане на нашите цели. Например: “Ти работиш усилено върху този проект,” или “Ставаш все по-добър на тестовете за правопис,” или “Гордея се, че свириш на пиано. ”

Вярата в себе си е резултат от натрупан опит, който помага на детето се чувства способно, ефективно и прието.


Когато полагате последователни усилия в ежедневните задачи, вие се превръщате по естествен начин в добър модел за подражание за детето.


То се научава да пише домашни, да подрежда играчките си, да си оправя леглото, да помага в домакинската работа.

НЕУСПЕХИТЕ

Изключително важно е и как се отнасяме към неуспехите.  Много лесно думите на родителите се трансформират в самооценка за децата. Остри думи (“Ти си толкова мързелив!”, „Не ставаш за нищо“) са вредни и  демотивиращи. Когато децата слушат негативни послания за себе си, те се чувстват зле и това възпрепятства увереността и ги кара ги да се чувстват неспособни.

Фокусирайте се върху силните страни. Обърнете внимание на това, което детето ви прави добре и с удоволствие. Уверете се, че детето има способности за развитие на тези силни страни. Работата върху тях  е за предпочитане пред концентрирането върху слабостите.

 

Във всяка възраст, дори най-ранна, има неща, които детето може да се научи да прави само – да държи чаша, да се облича, чете, да кара колело, да подрежда играчките си и да прибира книжките по рафтовете.

Позитивното отношение на родителя създава позитивна нагласа у децата –  както към другите и света, така и към самите себе си.

Не е лесно човек да има търпение, но наградата си заслужава – самостоятелен и уверен малък човек, който вярва в себе си, справя се с трудностите и не се страхува да греши.

 


Вижте още статии от ВИОЛЕТА АЗИС

Вижте още статии от категория РАЗГОВОР

Вижте още статии от категория ПСИХОЛОГИЯ

Коментари