Сима е на 8 месеца. Ако броим последните два месеца от бременността ми, когато трябваше да ставам да пишкам стотици пъти на нощ, това прави общо 10 месеца без сън.

Спа цяла нощ два пъти – на 29 декември и на 18 февруари. Записала съм си. Буди се през 3-4-5 часа, всяка нощ е различно.

Онази вечер заспа трудно към 21:00. Аз легнах уморена към 22:30.

Няколко часа по-късно се будя от нежно побутване по рамото. Промърморвам нещо неясно в просъница.

– Хей, ти става ли да я храниш?

Нервно подскачам.

– Не защо, какво, плаче ли?

Мисля, че съм ужасна майка, задето не съм чула детето си да плаче.

– Не, не, не плаче, само проверявам дали си я хранила.

– …..

Поглеждам часовника. Някъде около 3 е.

→ Вижте също: Още само две седмици

Лягам. Унасям се. Нощната лампа светва.

– Всичко наред ли е?

– Да.

– Не можеш да спиш ли?

– Мисля, че в стаята има комар.

– ?!?!

-…

– Моля те да загасиш лампата!

След малко се чува равномерно дишане от съседната половина на леглото.

Кискам се в тъмното.

Какво пък, и без това всеки момент Сима ще се събуди да яде.

→ Вижте също: За какво (не) плачат бебетата

Часът е 4.

Два часа по-късно бебето спи все така блажено.

Бащата на бебето също.

Седя на пода в кухнята отчаяна и ококорена.

Кроя план за убийство.

 


Вижте още статии от Катерина Георгиева

Вижте още по темата Деца 0-3 г.

Вижте още по темата Ежедневни истории

Коментари