Мария Петрова

от Мария Петрова

Често, когато се говори за образование, корейската образователна система върви редом с определението „най-добра“.

Корейските ученици показват забележителни резултати на редица стандартизирани международни изпити. Процентът на образованите корейци се доближава до 100%, а почти всеки е ходил в университет. Липсата на висше образование се оказва сериозна пречка пред корейците. Отличните оценки в училище и заключителният изпит в гимназията CSAT, водят до приемане в престижен университет. Завършването на престижен университет гарантира добра работа, а от там и висок социален статус с възможност за стремглаво кариерно развитие. На теория всичко звучи повече от чудесно – всеки получава това, което е заслужил и най-вече това, за което се е трудил.

Действителността обаче е болезнена и друга.

22:30 ч., Йеджин, 13 години

Срещаме се всеки делничен ден от 22:30. Това е последният урок на Йеджин за деня. Често хлипа или заспива пред монитора. Уморена е. След близо 10 часа в училище посещава уроци по английски и китайски, и така през последните осем години. Знае, че трябва да учи, ако иска да успее и най-вече, ако иска да избегне поредния скандал с майка си.

Не говорим за това, защото майка ѝ слуша всеки запис на нашите уроци и се оплаква, ако сме играли дори за пет минути. Това е много време! В тези пет минути някой, в другия край на Корея или зад съседната врата, успява да научи пет нови английски думи. Той ще има пет минути преднина. Йеджин е нещастна, уморена и сама.  Тя е една от многото.

Корея е държава бедна на ресурси.  Единственият вариант за развитие минава през технологичното познание и иновации. В държавата на Седжонг Велики най-умните са най-ценени. Да бъдеш образован е всичко. Конкуренцията е унищожителна. Натискът от страна на обществото също. Учениците са подложени на огромно напрежение и натоварване. Залогът е прекалено голям, а техните родители са тези, които трябва да се погрижат те да спечелят играта.

20:00 ч., Кай, 4 години

Винаги ме посреща с усмивка и вик „Hello teacher”. Имаме уроци всеки ден. Пеем песни заедно или пък учим нови думи с помощта на картинки, които му показвам. Кай има уроци по английски и китайски и е щастлив. В неговото съзнание това е игра. След всеки урок си казвам, че все още искрено се наслаждава, на това което правим. Казвам си, че все още е малък, за да види, че уроците са много различни от игра.    

От приема в университет зависи бъдещето на всеки кореец. Всяка година, във втория четвъртък на ноември, се провежда изпит CSAT, на чиято база се определя приема в корейските университети. Освен висок резултат на изпита, който продължава повече от шест часа, като критерии за прием в университет се разглеждат също: участие в извънкласни дейности,  спортни успехи, музикални или артистични заложби, владеене на поне един чужд език и др.

Всъщност доброто езиково обучение е абсолютно задължително за Южна Корея. Най-популярните чужди езици са китайски и, разбира се, английски. Служителите в редица корейски компании полагат тестове по английски език всяка година. По-добро ниво на езика означава по-голяма заплата и възможност за командировки в чужбина. Така не е изненадващо, че дори четиригодишните деца са насърчавани или принуждавани да посещават уроци по чужд език.

23:00 Сеунг-ми, 21 години

Всеки път се изненадвам колко е красива и умна. Владее английски отлично и няма нужда от уроци. Следва биохимия в престижния университет в Сеул и винаги получава най-добрите оценки. Прекарва почти цялото си време над учебниците или в лабораторията. Казва, че аз съм най-добрата ѝ приятелка. Страхувам се, че съм единствената.

Липсата на свободно време е огромен проблем в корейското общество. Това се отразява изключително негативно на децата и подрастващите. Тяхната свръхнатовареност с учебни занятия и мания за самоусъвършенстване ги изолират и отдалечават един от друг. Голям процент от корейците са социално некомпетентни, не могат да общуват със свои връстници или не знаят как да го направят. Постоянните условия на ожесточена конкуренция не помагат за изграждане на нормални човешки взаимоотношения. Много от корейците в репродуктивна възраст не желаят да встъпват в брак или да имат деца, а страната може да изпадне в демографска криза, ако тези нагласи не се променят.

В представите на много от нас Южна Корея е модерна, процъфтяваща и развита страна, в която няма бедни и необразовани. Добрият социален статус обаче невинаги гарантира щастие. Корея е на десето място в света по брой на самоубийствата. Според списания Korea herald , самоубийството е най-честата причина за смърт на корейците между 9 и 24-годишна възраст. В последните години като главен виновник за това се определя огромното социално напрежение, което понасят те. Така все по-често започват да се коментират идеи за промени в „най-добрата“ образователна система в света.

В следващите години може би повече корейски родители ще осъзнаят, че е по-добре да имат здрави и свободни деца, а също и, че добрият социален статус не се измерва с работа и пари, а със споделените мигове на щастие.


 *Имената на споменатите ученици са променени, но коментарите към тях са реални, споделени на авторката или нейни колеги (случая на Кай).

Коментари