от Даниела Ламбова

От днес съм в дългоочакван летен отпуск, но съвсем не съм на отпускарска вълна. И как да съм – преди да стигнем мечтаната дестинация ме чака събиране на огромно количество багаж.

Едно време, когато още нямах дете, беше толкова лесно да нахвърлям вещите си от първа необходимост в куфара.

Винаги отделях цял ден за багажа, за да ми е леко и лежерно, но на практика основната работа приключвах за около час. През останалото време се настройвах на отпускарска вълна и си почивах. Не правех списък с вещи, както ме съветваше мама – това беше под моето достойнство. Какви списъци, какви пет лева, имам ли аз глава на раменете да знам какво ми е нужно или не?!

Първият списък с багаж направих преди първата ни почивка с детето. Осъзнах най-после колко ценен е бил съветът на мама. Мъдрувах го няколко дни и пак треперех, че може нещо да съм пропуснала. След двете страници за бебето, следваше и една скромна половин страничка с моите вещи: ако не я бях включила, сигурно щях да тръгна само с две рокли и четка за зъби. Таткото, като изпечен пътешественик, неподвластен на следродилни тревоги, самостоятелно си стегна багажа в последния момент. Аз обаче толкова се напрегнах заради цялото това опаковане на покъщнина, че веднага след пристигането на морето, получих силен пристъп на мигрена. Сигурно се бях изтощила от пакетирането на бурканчета с бебешки пюрета: бяхме напълнили цял един куфар с тях, всяко прилежно увито, за да не се счупи.


Мравки, рикши и древни храмовеВижте също: МРАВКИ, РИКШИ И ДРЕВНИ ХРАМОВЕ ИЛИ КАК ПЪТУВАМЕ С ТРИГОДИШНО от Лестър Ледесма=>

 


На следващата година с изненада установих, че багажът е намалял. Тази тенденция продължи: всяка последваща почивка събирането му ставаше с една идея по-лесно. Все пак далеч съм още от момента, в който пак с радост ще стягам куфарите – ако изобщо такъв дойде, преди дипломирането на детето.

И ето ме тази сутрин в 7, рошава и сърдита отварям куфара и започвам да го пълня с багаж. До мен един малък пакостник не спира да бърбори и да се опитва да добавя свои вещи. Обяснявам му какво може да вземе и какво не, но той продължава. Само да обърна гръб и намирам неочаквани предмети в куфара: част от кутийка за бонбони, три колички, чифт джапанки… За джапанките и две от количките се съгласявам, но за кутийката (тоест само едната половина от нея) имаме спор, който завършва с изгонване на малкия помощник.

Малко по-късно, с наполовина събран куфар, отивам да проверя докъде съм стигнала по тазгодишния списък с вещи. Той е значително по-малък от трите нагъсто написани страници от предните години. Установяването на този факт е едно от малките удоволствия за деня. Дочувам обаче от другата стая, че детето полага сериозни усилия да затвори или отвори нещо. Преди да е светнала червената лампичка, баща му вече надава недоволен възглас – синът ни се е мъчил да затвори ципа на отделението за дрехи в куфара и той е защипал любимия ми шал… Следват викове (от мен) и рев (от детето). Станало му мъчно, че е съсипал шала, на който се мъдри малка, но очеизваждаща дупка. След порой от извинения и примирение от моя страна (не се вижда много, пак мога да си го нося), се сдобряваме. Следват още няколко подобни малки инцидента, след които вече дори не знам какво има в куфара и колко годно е то за употреба.


Полет с Леонардох3Вижте също: ПОЛЕТ С ЛЕОНАРДО х 3 от Даниела Ламбова=>

 


Установявам с ужас, че ако не побързам и не се съсредоточа, рискувам да тръгна на почивка не само със скъсани дрехи, но и с олющен лак и мръсна коса, защото не виждам как ще смогна да се погрижа за вида си. След кратка дискусия сама със себе си, поемам въздух, събирам сили и набирам заветния телефонен номер:
– Ало – прозвучава спасителният глас от другата страна.
– Здравей… – отговарям с трепет – Как си?
– Давай направо без заобикалки – тонът е твърд и неумолим, тон на жена, която контролира всичко и не се шегува
– Ами аз… Мамо, може ли да вземеш детето за малко днес, за да си стегна багажа? Само за 2-3 часа, че прави бели и не можем да се организираме… Аз… Нали знаеш, че утре заминаваме и…
– Доведи го след час. Така и не се научихте се справяте с това дете!
– Ами ние… Добре.

Бащата пали колата, синът е щастлив, че ще се вози в нея и отива при баба си, изобщо цялото семейство се оживява. Оставена на спокойствие, за два часа успявам не само да довърша приготвянето на багажа, но и да осъществя всички козметични дейности, които бях планирала. И без да се усетя, ваканционното настроение лека полека ме завладява…


DC Logo


Вижте още от ДАНИЕЛА ЛАМБОВА=>

Коментари