Забременях на 24 – спонтанно, случайно, непланирано. Никой в обкръжението ми нямаше деца, нямаше и изгледи скоро да има. Всички бяхме заети да обикаляме новите места в София, да пътуваме, да работим или учим.

Темата за деца се прокрадваше от време на време в разговори, които се ограничаваха до „да, някой ден” или „представяш ли си, ако…”  Странното беше, че нито за миг не се замислих какви варианти имам. За мен беше съвсем естествено да родя.

Нямах желание да споделям с приятели и познати, въпреки че бях щастлива и уверена. Не ми се отговаряше на безбройните въпроси и нямах нужда от съжалителните погледи. Не исках да ставам център на внимание. Докато един ден не ме видя една приятелка и ми каза, че съм отслабнала, а аз почти извиках „Луда ли си, бременна съм в седми месец!” Повечето разбраха едва след като родих.


По време на бременността така и не успях да изпадна в тъжни, черни мисли за това, как животът ми свършва, а не съм направила кариера и не съм обиколила света.


Виждах ситуацията като една невероятна възможност, нов път. Нямах нито едно от така популярните неразположения по време на бременността. Чувствах се прекрасно. В един момент, обаче, почнах да се заслушвам в разговорите на майките в парка, в начина, по който общуват с децата си, четох „Бг-мама” и изпаднах в паника. Не разбирах цялата драма, списъци, вещи, оплаквания, обръщения. Дори почнах да си мисля, че нещо с мен не е наред, защото съм така спокойна. Нямах представа как ще намеря майки, с които да прекарвам времето си, без да ми се пръсне главата. Също така знаех, че отношенията с приятелите ми няма да са същите. Навсякъде виждах жени, на които интересите се свеждаха до памперси, пюрета, зъби, и целият свят им беше длъжен, защото имат тежката и непосилна задача да отглеждат децата си.


Почувствах се толкова сама и отчаяна, че ми се искаше да заживея в планината.


Година и половина след като родих, все още живея в града, а равносметката е следната:

Хора, които останаха в живота ми и ми е приятно да общуваме – 1 брой. Водим разговори на всякакви теми, пием вино и се държи с дъщеря ми уважително, като със съзнателно същество.

Хора, които останаха в живота ми, но трудно понасям редките ни срещи – 3 броя. Мислят си, че животът ми е приключил, почти няма за какво да си говорим. Или игнорират дъщеря ми, или фокусирани в нея ми дават многобройни съвети от типа „така се прави”.

Хора, които просто изчезнаха или неуспешно се уговаряме да се видим – безброй. Не ми липсват. Не им се сърдя.

Майки, с които се сприятелихме – 1 брой. Златна е, не знам как я намерих. Не осъжда, приема, има разнообразни интереси извън майчинството.

Семейни приятели с деца – 2 броя. От тези, с които не те е срам да отидеш на ресторант.

Половинка, приятел, любовник, мъж – 1 брой. Безценен, чудесен и земен.

Дъщеря –  1 брой. Приятна и забавна компания, учител, еманация на любовта.


Наскоро ми казаха – „добре, че ти роди първа, за да видим, че не е толкова страшно”.


Да, не ходя толкова често по барове, не че не мога, нямам нужда. Не пътувам с един куфар, а с три. Социалният ми кръг е ограничен, но пък е качествен и вдъхновяващ. Ценя времето си и внимавам къде фокусирам енергията си. Светът ми стана по-реален и в същото време магичен. Когато позволих на хора и ситуации да си тръгнат, освободих място за нови, вълнуващи приключения. Сега просто живея.

Коментари