Надя Стоева

от Надя Стоева

Пролет е. Нямам търпение да разпънем палатката на морето. Прехвърлям напред-назад снимките, които сме правили през годините от летата ни, и като машина на времето децата ту стават по-малки, ту порастват.

Само, че реалността, с която сме много добре свързани, ми припомня, че порастването е необратимо и простата сметка показва, че докато са деца имаме точна бройка лета заедно. Така че всеки миг с тях ми е безкрайно ценен.

Ето ги миналото лято. Замъкнахме ги почти непланувано на експеримент – августовски комерсиален къмпинг в Гърция.  Всичко от началото до края беше изпълнено с много смесени чувства, проблематични моменти, но и с много самоирония и смях. С нищо не може да замениш трепета им докато наблюдават разпъването на чисто новата голяма палатка. Нямат търпение да влязат. Ето ги, вътре са – с боси крака, полуголи. Търкалят се, подреждат си вещите и я обживяват. Хич и не искат да знаят за плаж и море. После разхвърлят, рисуват, пеят, смеят се и нямат търпение да стане нощ, за да заспят в този своеобразен палат. Идва и това време.

DSC_0095

Снимка: Надя Стоева/MovimientoN

 

И двамата искат да са до мен, има разправии. Много съм важна. Слабостта на по-малкия винаги е неговата сила и той се намества и тържествува победоносно. Разказваме си приказка. Навън се чува глъч, но не ни пречи, напротив, дори създава някакъв уют. От другата страна на алеята в каравана са се настанили три поколения. Чувам ги как си говорят на по чашка след вечеря. Унасяме се. Заспали сме.

По някое време се чува: „Мамоо, почешкай ми коляното!“

А, да. Сетих се защо толкова държи да е до мен. Нощни внезапни сърбежи. Понякога и вкъщи. Идва тихо до мен, когато усетя присъствие го виждам как ме наблюдава хладнокръвно, подпрял брадичка с ръка. Питам го какво има. Отговоря: „Сърби ме, почешкай ми крачето.“ Скоро ще стане на четири. Кожата му е нежна, бяла, реагираща, косата – светла, понякога го наричам „крем брюле“.  Моето „чешкане“ изглежда до някаква степен е лечебно.

Много обича да се маже – с кремове, лосиони, парфюми…Слага и на косата, да има. Спотайва се и действа мнооого бързо. На въпросния къмпинг обожаваше един ритуал – да си маже и разтрива обилно със сапун ръцете до лактите, след като предвидливо ги е изцапал в прахта. Поостоянно отскачаше до общата банята обща, за да се мие. Кака му изпадаше в ужас, когато ги пращах да си мият ръцете за обяд. „Не искам да идва с мен, защото ще си мие и краката!“(максимално удължаваше времето). Имаше една жена, хигиенист, която беше като цербер, не изпускаше кой и колко се заседява там, правеше забележки и коментари, та дъщеря ми се страхуваше да не ги гледа лошо и да ги хока.

Човекът обаче обича да се грижи за хигиената и хидратацията си и никой не може да го спре да се мие и маже колкото си иска, докато намери баланса и точните продукти. Отскоро в дневната си рутина, както се изразяват модерно напоследък, участват Lipikar Syndet AP+ измиваща формула и Lipikar Baume+ балсам против раздразнения на La Roche-Posay.  По-малкото сърбеж и сухота, срещу които действат продуктите, всъщност означава повече сън, по-малко нерви  и хленч. Маже се сам и тихо си повтаря заклинание ли е, мантра ли е: „Пий кожичке, пий!“  Хвали се колко е гладичък. „Пипни ме колко ми е мека кожата!“ На мен ми е най-хубаво, че мирише на себе си, защото продуктите са без аромат.

Когато лятото предстои, сякаш е най-хубаво. Фантазирането, спомените, плановете. Нагласата и представата за “твоето си” място, което те чака и твоя начин да се радваш на безвремието на морето. Без експерименти, образцови ситуации и августовски навалици. Имаме да гледаме обсипаното с едри звезди черно безкрайно небе, да хапваме на открито, на мен все да ми е хладно и да се загръщам с каквото намеря,  да водим интересни разговори с хора, които никога повече няма да срещнем, докато си пийваме. Да се възмущаваме, да се смеем, да откриваме приликите  и разлики от преди и сега, да кроим дългосрочни планове и да вземаме импулсивни решения. Да правя двайсетина крачки до брега, да дишам море и да се връщам с нова идея. Да отговаряме все още на безбройните „Защо?“, да покоряваме вечността и безкрая с: „А аз те обичам 45 пъти до безкрай! Ето така се брои: 1 до безкрай, 2 до безкрай, 3 до безкрай…“


*В статията има продуктово позициониране. 


Вижте още истории от НАДЯ СТОЕВА=>

Коментари