Ива Здравкова

от Ива Здравкова

Седмокласниците са една особена порода индивиди, които нито са деца, нито пък са вече възрастни. Те са в средната плоскост, наречена пубертет.

Хем спят още с опърпаната вече плюшена бебешка играчка, хем непрестанно ти навират в лицето, че са големи.

Четат странна литература, слушат още по-странна музика и говорят с часове с приятели в месинджър или вайбър. Господ да ги поживи тия приложения, инак мобилните оператори могат да ти вземат и ризата от гърба с космически сметки!

С вълнуващото им израстване, освен приятните емоции, вървят и някои крайно неприятни моменти от живота на акселератчето, един от които, без съмнение,  е мероприятието матура.


Матурата сама по себе си не е нищо повече от рутинна проверка на знанията, но в родителските и учителските среди това събитие заема такова важно място, че постоянното му споменаване от 15 септември до 20 май отравя дните на седмокласника, семейството му и цялото учителско войнство.


Непрестанното повтаряне на „Предстоят ти матури!“ започва още в първия учебен ден на 13-годишното, някъде между събуждането му и плисването на задължителната чаша вода пред входа, за да му върви „по вода“ през тази толкова важна учебна година. Тирадата подемат родителите. След поднасянето на задължителните цветя на класната следва същата мантра и от нея. Предполагам, вместо „Благодаря“.

После директорът на училището изрично посочва значимостта на същото събитие в приветственото си слово. Накрая и чистачката в училище го споменава, бегло, разбира се – „Матури ще държите тая година, не ви отива да прайте такива простотии!“,  докато мърмори за захвърлена хартийка в двора.

Така още от първия ден на учебната година на хлапето му е поставена изключително важната задача -да ляга и да се събужда с мисълта за матурата. С главно М.

Някъде до октомври пубертетчето се научава да игнорира думата „матури“ със свиване на раменете, ползване на слушалки, и цитиране на извадки от интернет, в които посочва маловажността на изпита и стреса, който цялото това напрежение предизвиква. През ноември обаче по-амбициозни родители припомнят за предстоящото събитие с наемането на допълнителен учител, абонамент за всички издания с примерни тестове за матурите, както и неволно уж предизвикани срещи с миналогодишни участници. Сиреч, очевидци да разкажат за това, колко всъщност е трудно и как трябва да се положат максимални усилия, за да се влезе в „елитно“ училище, да си „намериш средата“ и да „се представиш достойно“. Все неща, които на хлапето са му последна грижа, защото тъкмо е установило, че еди-кой си го/я харесва, след като му пълни месинджъра с шантави емотикони.

Второ прогресивно училище ВарнаВижте също: Разговор с екипа на Второ прогресивно училище Варна: “Ученето не е колекциониране на знания и отделни преживявания, а конструиране и картографиране на смисъл, който ще позволи на децата да интерпретират света самостоятелно.”=>

Както и да е, в началото на декември стартират тестове и класни, и усилията на всички се пренасочват в покоряване на тия по-малки върхове на знанието. Пък и предстоящите коледни празници леко избутват майските вълнения на заден план. Е, има и такива деца, които са получили извънредното право и през зимната ваканция да посещават частния си учител, в следване на завета „Учи, за да не работиш!“. Но те не са толкова много,  а и е недоказуемо, че в конкретния ден и час са на урок, а не на кино в мола.

Януари и февруари минават лежерно в коловоза на обичайното спорадично споменаване на „онази дума“, децата успяват да я намразят още на 15-ти септември, и през март тя се завръща с пълна сила, започва да се чува и по медиите, министерството качва на сайта си информация за организацията, материала и критериите за оценяване. Родителите полудяват и хлапето започва да осъзнава, че това наистина предстои и то съвсем скоро, и това осъзнаване отнема и малкото останало желание за учене. Отделно: материалът – скучен, родителските срещи – начесто, а то досега изобщо не си е изяснило какво точно иска да учи и защо.


Малко са тринадесетгодишните, които имат ясна и точна представа с какво искат да се занимават, когато пораснат. Така се оказват в позиция да се чувстват призвани да осъществят някоя от мечтите на родителите си и да полагат усилия да влязат в училище, в което нито един от профилите не им е на сърце.


През април в училище всеки ден има поне по два теста от същите сборници, които е решавало на частните си уроци или вкъщи. Под предлог „затвърждаване на знанията“ всеки час започва с петминутен тест и завършва с такъв. По време на пролетната ваканция за разнообразие се ходи на допълнителен курс. Където има останала сива мозъчна гънка, то тя  е успешно изгладена в този финален период.

Мрънкането от преумора на 13-годишното започва да се чува не само в квартала и града, но и на територията на страната. Уведомени за драмата са всички баби, лели, стринки и прочее рода̀. Но и от тях не идва съчувствие, а само кратичкото „Още малко стискай зъби, види му се края“.

В началото на май детето е на ръба на съпротивителните си сили. Вече му е все едно, само да минава тая истерия. И в деня на първата матура, в осем сутринта, то е толкова извън орбита, че в главата му гравитират единствено мисли да се представи добре –  заради мама, тате и тяхното одобрение.


Това са масовите случаи. Има и други. Другите са онези, които още от пети клас категорично заявяват какво ще учат. Не „искам“ или „бих“, а твърдото „Ще!“


Те ходят на всички състезания, олимпиади и прочее амбициозни проекти по предмета, който са избрали, без значение какво мислят родителите за мечтаното поприще. Като се замислиш, не са много такива състезания. Но обикновено започват в 8 часа, събота или неделя. И ти трябва да го заведеш до там, да отвисиш в околните кафета три-четири часа, докато пубертетът се доказва пред останалите пубертети, пред тебе и най-вече пред себе си.

Такива деца са благословия и напаст. Благословия, защото имат ясно изразени предпочитания,  и поставяйки си целите сами на себе си, спестяват на родителите си маса нерви да го тикат и ръчкат, и да им напомнят колко е важно да учи. То само знае, че трябва да даде максимума, за да си постигне мечтата. Неговата собствена мечта, а не някоя от неосъществените мечти на мама и тате.


Какво очакваме от училището?Вижте също: КАКВО ОЧАКВАМЕ ОТ УЧИЛИЩЕТО=>

 


Напаст са, защото родителските планове и текущи задачи изостават в името на плановете и задачите на хлапето. Всички  шеметно се въртят около графика на 13-годишния академик, съобразявайки се с часовете на курса, деня на олимпиадата, проверката на резултатите…Задължително е да се одобри постигнатото и да се изсипят достатъчно похвали, за да не се чувства недооценено пубертетчето. Хубаво е похвалите и одобрителните възгласи да са достатъчно искрени, без сянка на съмнение, както и без вмъкване на изрази от сорта на: „Чудесно, но можеше да насочиш усилия  и в……, защото еди-кое-си училище има по-добър рейтинг от това, което си си избрал/а“.

Родителите нямат право на мнение или намеса в избора. Което пък хич не е лошо, защото когато детето стигне заветните 16 и му дойде друг акъл, многострадалната майка може с чиста съвест да каже: „Ами не знам защо скърцаш и недоволстваш, доколкото си спомням сам/а си го избра това училище!ׅ“

Както преди време каза майка ми:

„Като знам какво имат да ти връщат, как да не ги обичам тия деца!!!“

И да – матурите минаха, а връщането тепърва предстои!


Вижте още от ИВА ЗДРАВКОВА=>

Коментари