Костадин Голев

от Костадин Голев

Най-забележителното нещо на мечтаната ваканция не беше, че се случи, а нещо, което се случи преди това.

Представете си как двама+едно бебе на път си мечтаят за екзотична ваканция…
“Хайде в Куба”
“А бебето?”
“Сега правим апартамента.”
“Не говорим испански.”
“Нямаме кога да съберем толкова пари.”
“Трябва ни нова кола.”
“Скъпо е.”
“Няма да можем тази зима…”

И така… Две бебета, едно ново жилище и един нов автомобил по-късно, чудото се случи: “Отиваме!”


Чудото беше именно в този момент. Защото секундата, в която решихме, беше и секундата, в която Вселената престана да ни създава пречки, а започна да ни предлага решения. След години плуване по течението, едно решение изведнъж промени нещата. Моментално план за събиране на парите се намери. Може сумата да изглежда огромна накрая, но всяка голяма планина знаем, че се катери на части.
Първи месец. Купихме самолетни билети. Малкото дете нямаше две години, планирахме връщането малко преди втория ѝ рожден ден. Така не плащахме почти нищо за нея, поне сравнено с другите три пълни билета. Децата над две години плащат пълен билет. Бонус – след дълго дебнене изведнъж се намериха и по-евтини билети.
Втори месец. Уредихме хотел за първите 5-6 дни. Идеята беше да се аклиматизираме в някой удобен хотел, докато свикнем с обстановката. После щяхме да обикаляме около седмица с кола под наем. Взехме нашите столчета за кола в самолета – за всяко дете безплатно можеш да летиш със столче или количка.
Трети месец. Резервирахме и предплатихме кола под наем. Това не беше никак евтино. В Куба услугата не е толкова масова, няма и много коли. Затова е поне два пъти по-скъпо… Освен това малка кола не ни вършеше работа, понеже трябваше да ни събира багажа, а както знаем покрай децата багаж колкото щеш.
Междувременно уредихме всички места за спане. Немалко познати и приятели бяха ходили там преди нас. Никой от нас не говореше испански, затова беше важно да уредим колкото можем отрано. Ясно беше, че ще има промени и ще трябва да се разбираме на място, но целта беше да сведем това до минимум. Това беше едно от най-добрите решения, които взехме. Дори успяхме едно от местата да резервираме през Airbnb, която уж беше забранена в Куба.
Обикновено планираме полетите с прекачване така, че да имаме минимален престой. Така направихме и на отиване. На връщане обаче го замислихме с дълъг престой. Взехме и хотел за да спим там. По-скъпо е, но се оказа доста добра идея, която много ни помогна, на практика разменяйки следобедния с нощния сън. Помогна и това, че се върнахме точно преди Великден, т.е имахме достатъчно почивни дни.
Четвърти месец. Предплатили каквото където успяхме, обменихме една немалка сума в евро, опаковахме багажа и се натоварихме на самолета с две малки деца, един голям куфар и две столчета.
Излетяхме от София вечерта и скоро бяхме в Истанбул. Там имахме кратък престой, на който децата дивяха до среднощ на летището и се кротнаха чак след като седнахме пак в самолета. Това беше и част от нашия план за по-бърза смяна на времето. Все пак имахме 7 часа разлика.
Кацнахме рано сутринта местно време и след кратко чакане най-сетне дойде уредената предварително кола, която за още няколко часа да ни закара до хотела. Последва инсталиране на столчетата в таксито и всичко мина точно по план – докато напуснем града, задната седалка вече спеше.
Хотелът беше супер. Ние нямаме много опит с all-inclusive и по принцип това не е нашия вид почивка, но този ни хареса. Даже си мислехме как трябва да го направим пак. После видяхме останалата част от страната и решихме, че сме си загубили времето. Все пак скъпият хотел си свърши работата – даде ни време да свикнем със смяната на времето и да си починем от дългия път.
17991974_10155167636563965_8498004561545491053_n

Снимка: Костадин Голев

И така, след дни четене, проучване, гледане на карти и прочие отидох и взех предварително резервираната кола, обменихме евра в местна валута, натоварихме багажа, инсталирахме столчетата и децата в тях и… потеглихме. Пътищата бяха очаквано ужасни. Повечето коли са лади. Може би не бихме наели кола, ако не бяхме с децата, но това ни даде доста свобода, която определено ни липсваше, след като я оставихме в Хавана. Нямаше много дълги пътувания и повечето дни се движехме по време на следобедния сън на децата. Получи се много добре.

За Куба може много да се пише. Един кратък разказ не е достатъчен. Тон книги няма да са достатъчни. Толкова много и различни спомени… 


Палмите. Яките плажове. Магистралата, често пресичана от крави. Хазяинът в Тринидад, който беше учил в България и още говореше български, дори след 40 години. Раците самоубийци, които по два пъти на ден пресичаха пътя край Залива на прасетата. Улиците на Хавана. Разходката с кон в загубения рай на Винялес, с пещерите и тютюневите платанции.
17952886_10155167636953965_3928083310629288495_n

Снимка: Костадин Голев

След повече от седмица обикаляне с колата прекарахме още малко време в Хавана и се прибрахме. Там вече не ни хареса толкова. Май твърде туристическо ни дойде. Може би трябваше оттам да започнем? Най-интересно в града беше как се разделихме за оптимално разглеждане. След малко обикаляне и питане насам-натам успяхме да се запишем на обиколка с организирана група. Два дни планът беше – един обикаля с групата, другият – сам с децата. Е, оказа се, че и с децата може човек добре да се разходи! Не носехме количка, но верният ни слинг беше винаги с нас и свърши страхотна работа навсякъде.

Определено с някои неща имахме и малко късмет. Времето беше супер. Никой не се разболя.


Почти винаги имаше и други деца наоколо, така че никога не беше скучно. Успяхме да се разберем някакси навсякъде въпреки, че не говорим езика – има ли желание, има и начин. Никога няма да забравим милата хазяйка във Винялес, с вкусните гозби и голямата усмивка. Жената знаеше 5-6 думи на английски, но не ни трябваха повече.
Хубаво беше.
Оттогава мина повече от година.
Дали не е време за второ “Отиваме”?
Снимка: Костадин Голев

Снимка: Костадин Голев

Коментари