Тея Дия

от Тея Дия

Мило момче, днес нося същата рокля, под която носех теб преди точно 3 години. Дребна жена с огромен корем в избуяващите жеги на юни.

Утре ставам на 31 и за рождения си ден искам да ти кажа някои неща, защото написаното ще остане. Някой ден може би ще го четеш и ще се усмихваш.

Майчинството не изкара най-доброто от мен, както предполагах. Напротив, радикализира ме. Ти си първият и последен приоритет в живота ми, но аз не успях да се лиша от себе си. Винаги намирах (и намирам) време да правя неща сама и да се наслаждавам на собствената си компания.

♦ Вижте още: Обич твърда като камък, мека като длан

Последната година беше особено трудно за мен, теб и татко ти. Ти тръгна на ясла, започна да боледуваш, речта ти все още се бави. Опитваме се да свикваме, че се превръщаш в голямо момче със собствен характер, но всячески се стараем да не те разглезваме и да не допускаме да се качваш на главите ни. Всички казват „момчетата се развиват по-бавно”, „момчетата са вързани за полите на майките си”, „момчетата  това, момчетата онова”. Убедих се, че това са глупости.


Всяко дете е индивидуалност, а ние, родителите, можем само да ви помогнем да сте най-добрите версии на себе си.


Може би съжалявам, че те пуснах в яслата на 2 години. Може би сега нямаше да имаш здравословните проблеми, които имаш. Извинявай, че нямах търпение да се гмурна пак в активния работен живот и това вероятно ти навреди.

Извинявай, че съм сприхава и търпението не ми е силната страна. Когато се тръшнеш посред сергиите на пазара и почнеш да крещиш с все сила, аз всъщност виждам себе си. Човек, който иска нещата да се случват по неговия начин.

♦ Вижте още: Урок по търпение

Извинявай, че понякога повишавам глас и се карам за неща, които вероятно не разбираш. Къс ми е фитилът.

Но ти си точно такъв, какъвто трябва да бъдеш. Сладкият ти нрав пробива все повече. Онези моменти, в които лежим един до друг, гледаме се и галим лицата си, са най-възхитителните мигове на майчинството. Нашето общо мълчание, както когато бяхме в едно тяло.


Ти ме познаваш отвътре, но чрез теб и аз познавам себе си по-добре.


Не знам къде отлетя това време, откакто ти се появи преди почти три години. Какво съм правила, как съм живяла. Кога се случи всичко. Надявам се, че приятелите и близките ми не се сърдят прекалено, когато погледът ми отсъства от разговора, когато не се обаждам с дни или просто съм по-рязка и директна. Надявам се, че на никого не съм досадила с приказки за родителството. Ти ми показа, че човек трябва да пести енергията си за истински смислените неща и че трябва да се грижи за себе си, за да е полезен за детето си.

Времето ми стана едно шантаво планиране в месеци напред, но осъзнавам, че живея само в мига. Работа-отпуски-болести-пътувания – някак успяваме да се вместим в режима на средностатистическия родител. Ти даваш смисъл на дните ни. Благодаря ти, че ме научи да се чувствам необикновена в обикновения си живот.

Защо пиша на детето си за своя рожден ден? Защото когато ти се роди, се родих и аз. Харесвам ролите в живота си, харесвам живота си, нищо, че ОЩЕ не съм чула новия албум на Бийонсе и нямам толкова време за културен живот, както преди.

Пожелавам си да си здрав, сърце мое!

Ти си всичко.


Още статии от Тея Дия

⇒ Още по тема Майчинство

Коментари