Колкото и върли противници на индустрията и мейнстрийм забавленията да сте, неоспорим факт е, че в Дисниленд децата са на върха на щастието си.

Викат, скачат, вълнуват се, треперят, очите им излизат от орбита от любопитство и нетърпение. Всичките ви теории, как не бива да бъдат глезени и презадоволявани, как трябва да им измисляме единствено поучителни и глобално смислени занимания, се разбиват на пух и прах, щом прекрачите прага.

Някои практични записки, които биха ви спестили време, нерви и пари:

  • Имате опции за 1-4 дневен билет. За да не се изпокарате, изнервите и да бързате през цялото време, най-добре си отделете 2 дни. Tака и така отивате, поне спокойно да разгледате и да обиколите всичко.
  • Парковете са два. Посетете ги. В този, който смятахме за невзрачен и скучен, беше най-интересната за децата (а и за нас) атракция – Studio Tram Tour, филмово студио на открито със страхотни ефекти. Така няма да се тюхкате, че сте пропуснали нещо важно.
  • След входа, в сградата с часовника, можете да си вземете безплатни карти – най-лесният начин да се ориентирате.
  • Всеки ден из улиците на парка се организират различни паради, празници, мероприятия, постоянно нещо бълбука.

Цени на билетите

  • Имате няколко опции: за единия или двата парка; валидни за определени периоди (уикендите, по време на празници и натоварени ваканционни периоди са по-скъпи) или с валидност през цялата година. В зависимост кой вариант изберете, билетите варират между 49-99 € на човек.
  • Ако планирате повече посещения през годината, има възможност и за целогодишен пропуск.
  • Деца под 3 години влизат безплатно.
  • Имате различни отстъпки за ранни резервации, студенти, хора над 60 г., семейства с над 3 деца и инвалиди.
  • Резервирайте предварително онлайн,  билетите директно на входа са по-скъпи. При интернет покупка в полето адрес ползвайте този на хотела си или там, където сте отседнали, в противен случай ще платите по-висока цена.

Транспорт

  • Пътят между Дисниленд и центъра на града е около час и половина. Ползва се метро + RER влак.
  • Можете да си купите и малко по-скъп билет, който включва шатъл от Париж (отиване и връщане).
  • Преди години се чудех на хората, които ползват хотелите около парка (скука за туристи), но явно с повече деца това е не лоша опция. Градчето е пълно със заведения и магазини. Все пак централен Париж е за предпочитане.
  • Примирете се, че денят ви там ще бъде дълъг, в нашия случай – 16 часа. Хванахме последния влак (проверете със сигурност часа), където на пода се бяха натръшкали изтощени родители, деца спяха по гърбове и раници, половината обувки бяха разхвърляни – общо-взето като след битка или 100-километров маратон.

Подготовка

  • Направете си предварителен план, кои атракциони са подходящи за вас и децата ви. Има страховити, екстремни, с вода, с пропадане, стоене надолу с главата, сериозни височини, т.н. Всички тези неща са обозначени на картата. Някои съоръжения не са удачни за малки деца, бременни, хора с високо кръвно, проблеми с вестибуларния апарат, др. Решете и какво точно искате да видите, паркът е наистина голям и изисква поне груб план за деня. Ние нямахме и просто хаотично се лутахме крещейки: „Натам! Не, нека първо на другото! Не, да се върнем!”
  • Подгответе се подобаващо. Някои семейства са екипирани с: електронни цигари (на опашките не се пуши), хладилни чанти (за домашно приготвена храна и напитки, въпреки че е пълно със заведения), принтирани листове с описания на атракционите. Пълни професионалисти! Аматьори като нас имаше малко.
  • Не си тръгвайте преди 23 ч. – тогава на главния площад започва светлинното шоу – може би най-красивата част. Наистина е впечатляващо, децата зяпват от възхищение, родителите, ако още не са припаднали или заспали, също. Ефекти, огньове, популярна музика от Дисни филмите, ярки цветове, пушеци – много тържествено и вълнуващо.
  • Някои от съоръженията са в ремонт или профилактика и има риск любимото ви да не работи. Ако имате конкретен фаворит, проверете предварително дали ще бъде отворен на съответната дата. За съжаление този път Space Mountain беше заключен.
  • В Дисниленд се ч а к а. Ако опашките и тълпите ви изнервят, по-добре не ходете. В пикови часове и сезони за всеки атракцион се вият опашки от по 45-70 минути. Поне има светлинни табла в началото, за да знаете на колко точно мъка се обричате.
  • Все пак се оказва, че най-добрата възраст за там е над 7-8.  Много от атракционите поради съображения за сигурност изискват минимална височина (1.20 за по-лежерните и 1.40 за по-екстремните). Подгответе и децата си предварително, за да няма драми You are too small! на входа.
  • Децата на 1-2 може би няма да успеят да пробват много от атракционите, но визуално всичко в парка е красиво, шарено и интересно, така че и те ще се забавляват. Под 1 година? По-скоро не.
  • Най-неподходящата възраст за там е може би е 2 до 3 години – тогава децата са без бебешка количка (в повечето случаи), но се изморяват бързо и щъкат навсякъде неуправляемо.
  • Отделете бюджет (освен за вход, храна и транспорт) и за подаръци. Колкото и сурова политика да имате за глезотии/кукли/играчки и всякакъв Disney merchandise, няма да устоите на напрежението. Поне една Елза или диадема на Мики Маус ще забършете.

Съвсем практични насоки

  • Задължително си вземете чадър и шапка. Или вали, или е адска жега. Приятно време не съм уцелвала, може и да имате късмет.
  • Оставете обувките с токове, цял ден ще бъдете на крак. Кецовете са винаги Disney-friendly.
  • Носете си вода навсякъде! За някои атракциони се чака под открито небе, но на други опашките се вият на закрито – става сериозен задух с риск от припадъци.
  • В края на деня (повечето атракциони затварят в 22 ч.) е времето на родителите. Опашки няма, можете поединично да се пускате сами на по-екстремните забавления (Индиана Джоунс!), докато другият родител чака отвън с децата.
  • Преди началото на всяка опашка има паркинг за бебешки колички. Най-добре си носете и слинг/ кенгуру, за да не мъкнете децата под 2 години на ръце.
  • Подгответе се, че за да си купите елементарни неща като вода, сладолед, пуканки или захарен памук, ще се наложи да чакате по 30-40 минути. Служителите тук са наистина бавни, подозирам, че е политика на парка. Два сладоледа по 3.50 ви ги смятат с таблица и калкулатор (3.50+3.50=7). Идва ви да убиете всички зад щанда, а и вече ви е ясно защо хората идват с хладилни чанти. На опашката за захарен памук (над 10 човека) станахме свидетели на следната сцена: двама служители с бели престилки, включва се машината, изключва се (проверка просто), подреждат се дървените клечки, всички подравнени, на колегата оператор му се поставя специално елече за защита, после колежката носи прозрачни очила, също защитни. В подобен „приказен” ритъм се работи там. Често блокират каси, някой се сеща да пита разни странични неща, свършват внезапно пуканките или чашите за сок.
  • Всички пространства и входове са адаптирани за инвалиди.
  • За по-големите деца, които са се изморили има специални колички, с които можете да ги возите. Или те вас.
  • Къщата на ужасите е доста страшна. Съобразете това с децата си, на по-чувствителните определено няма да им е забавно, а веднъж вътре, ще ви е трудно да излезете.
  • Из парка има най-различни заведения – текс-мекс, стек хаус, бургери, сладкарници, кафенета. Можете да си направите meal plan или предварителни резервации – в тематичните заведения често няма места. Това планиране на мен лично ми идва прекалено, но има хора, които го практикуват.

Ако преди време сте били сами на това забавно, шарено и шумно място, примирете се, че с деца няма да е същото. Много по-изморително, изнервящо, стресово и напрегнато. Но и в пъти по-удовлетворяващо. В края на деня ще сте: потни, рошави, мръсни, изтощени, дехидратирани, раздърпани, скарани, с мускулна треска и главоболие. Но пък понякога точно такова е щастието.

Коментари