Редакторите

от Лестър Ледесма

Да пътуваш с малко дете по света е предизвикателство и приключение

Лестър Ледесма – филипински фотограф, базиран в Сингапур, носител на редица награди, кореспондент на Conde Nast Traveler и CNN – споделя как се справя

„Татко, пристигнахме ли вече?“ – пита малката ми дъщеря малко преди самолетът да се приземи. „Почти“ – отговарям ѝ, сочейки навън. Лиан поглежда, едва сдържайки вълнението си. „Виждам я, ето я! Здравей, Камбоджа!“ – възкликва с широка усмивка и чинно сяда на мястото си със закопчан предпазен колан, както с майка ѝ сме я учили. Прибира нещата си – плюшено мече, книжки за оцветяване и шише с мляко, и зачаква търпеливо да отворят вратите. Слага раничката на гърба и излиза от самолета със самочувствие и увереност на тригодишен опитен пътешественик.


Независимо дали с автомобил или презокеански полет, със съпругата ми Джоан обожаваме да пътуваме и родителството не ни лиши от това удоволствие.


Дъщеря ни Лиан започна да събира печати в паспорта си още от съвсем мъничка. На две години вече се беше разхождала из Пукет, беше обикаляла на с  бебешка количка из неоновите булеварди на Тайпе и Хонг-Конг. След третия си рожден ден вече започна да пътува осъзнато и да съхранява спомени. Тогава си дадохме сметка, че често нещата, които правят впечатление на нея, са различни от тези, които впечатляват нас.


Отказваме да се чувстваме жертви на родителствотоВижте също: ОТКАЗВАМЕ ДА СЕ ЧУВСТВАМЕ ЖЕРТВИ НА РОДИТЕЛСТВОТО=>

 


Древните храмове не са това, което са

В Siem Riep, Камбоджа, ние, като родители, нямахме търпение да видим реакциите ѝ при посещението на древния град Ангкор. Подготвихме я предварително, показвайки ѝ снимки и видеа на световноизвестния храм. Лиан демонстрира известен интерес, но не бяхме съвсем сигурни как ще реагира на това прашно и екзотично място. С неразвитата си инфраструктура и горещ тропически климат, Камбоджа не е в топ класациите за семейни дестинации, но с жена ми имаме прекрасни спомени от там и искахме да ги споделим с Лиан. Щом пристигнахме, бяхме приятно изненадани – при вида на инкрустирания храм Ta Prohm чухме едно възхитено „Уау!“. Погледнахме към Лиан, очаквайки това да е възхищението ѝ пред храма, вместо това тя се беше в вторачила в пъплещите по земята… мравки. Пред едни от най-впечатляващите останки на кхмерската империя малкото човече изследва мравешките кратери като прецизен археолог, охка и ахка неудържимо по тях.


Вътре се пулим заедно на пещерните образувания,  от всеки ъгъл ни наблюдават нимфи и демони, Лиан обаче се влюбва в буйната растителност по стените и покритите с мъх тухли. Докато се чудим защо точно те я впечатляват, тя възкликва: “Тате, виж, толкова е … зелено!


Навсякъде из древния град има интересни места за разглеждане и Лиан приема всичко без съмнения и предразсъдъци. Подскача радостно по прашните пътеки и върви по вековните корени на дърветата с такава лекота, сякаш са катерушки на детска площадка. В храма Bayon, 800-годишното творение на кхмерския крал Jayavarman VII, си играем на криеница из тъмните коридори. Вместо да се уплаши от огромните каменни лица, Лиан ги възприема като сладки и им прави смешни физиономии.

capture-20180220-092451

Фотографии: Лестър Ледесма

Тя може да остане тук цял ден, но трябва да сме разумни с програмата. Тригодишните също имат нужда от почивка, въпреки че никога не си го признават, налага се да се върнем в града с рикшата. От седалката Лиан разглежда с любопитство сменящите се пейзажи. Докато жаркото слънце пече в очите ѝ, а камбоджанският бриз гали бузите, тя се взира в бамбуковите колиби, палмите и необятните оризови полета на тази странна и непозната за нея земя.


Всъщност почти всичко в очите на един тригодишен човек е ново и непознато. 


В сравнение с уморената ми чувствителност на професионален фотограф, тази детска наивност ми се струва очарователна. С Лиан в скута ми, време, история и политика се размиват и пред очите остава само едно магическо царство на чудесата. За нея руините на Ангкор не са останки от древна империя, а пещерен дом на чудати създания и усмихнати божества, и да, на цели орди пълзящи мравки.


Траен послевкус или защо пътуваме с бебеВижте също: ТРАЕН ПОСЛЕВКУС ИЛИ ЗАЩО ПЪТУВАМЕ С БЕБЕ=>

 


Успокояваща е мисълта, че семейните ваканции не включват задължително тематични увеселителни паркове или молове с климатик. Най-малките възприемат новите места чрез реакциите на своите родители. И най-важното – откритият и непринуден начин, по който Лиан приема цялото преживяване е красиво доказателство за магията на пътуването.

Нека признаем – да се пътува с малки деца хич не е лесно

Въпреки че с Джоан обичаме да откриваме нови места заедно с малката ни дъщеря, трябва да признаем, че това хич не е лесно. Всъщност нищо през 18-годишния ми професионален опит не ме е подготвяло за този тип предизвикателства. Разбира се, Джоан има важна роля, тя сякаш е изкарала тайно докторат по родителство. Но все пак неща като тръшкания по време на полет (изисква се огромно търпение) или смяна на памперси, когато си на километри от течаща вода, са само част от трудностите. Появяват се и претенции към храната, вируси и случаи на синдрома ДПД (Децата Просто са си Деца), които правят пътуването…хм…характерно.

Но все пак, с малко късмет и помощ от местните, почти винаги успяваме да превърнем тези перипетии в запомнящи се емоции и преживявания. Когато малката госпожица реши да е придирчива към храната, молим готвачите да приготвят стандартното ѝ любимо ястие – хрупкаво панирано рибено филе, известно и като „каквато и да е риба, стига да е хрупкава“. Техните интерпретации дават любопитен поглед към местните традиции и кухня. В един ресторант в Пукет, Тайланд, ѝ сервираха страхотно филе с хрупкава фъстъчена коричка. Готвач в Тайпе пък приготви пълнен с различни видове морска храна пържен специалитет. А пък във Флоренция хрупкавата риба беше заменена с невероятни морски дарове с pesto alfredo. Беше толкова вкусно, че изобщо забравихме за панираната риба!


Трудностите при пътуването с малко дете са нищо в сравнение с  ценните преживявания заедно.


Свиквате с капризите и мрънкането, за да видите как малкият човек расте и опознава света редом с вас. Заслужава си, за да съпреживеете удоволствията – независимо дали ще е плаване с лодка до някоя тайна скритата лагуна или разходка из ягодови полета. Правите го, за да видите онова пламъче в погледа, когато детето осъзнае, че хората по света са колкото различни, толкова и еднакви. Кое отличава индийците от турците? Или филипинците от индонезийците? Сингапурците от виетнамците? За мен любим спомен ще остане, когато малката ни дъщеря разбра, че кхмерските, френските и индонезийските деца обичат еднакви неща – шоколадови десерти и да играят в пясъка.


Полет с Леонардох3Вижте също: ПОЛЕТ С ЛЕОНАРДОх3=>

 


И не на последно място, пътуването с деца дава неизброими възможности за сплотяване на семейството и сближаване по най-естествен начин. Нищо не може да се сравни с преживяванията ви заедно, както осъзнах по време на едно от последните ни пътувания. Когато на тръгване, по пътя към летището, попитах Лиан какво в Камбоджа ѝ е харесало най-много, тя отговори: „Возенето на рикша!“ После направи кратка пауза и добави: „Не, хареса ми най-много возенето на рикша с мама и татко!“


Съветите на Лестър и Джоан за пътуване с малко дете без стрес:

  • Пътувайте в ритъма на детето, не прекалявайте с активностите и не забързвайте графика.
  • Носете със себе си много храна, мляко и играчки по време на полетите, за да избегнете глада и скуката.
  • Носете парео или голям шал. Удобно е както за завиване, така и за постилане или за параван при смяна на памперси.
  • Подгответе комплект за първа помощ. Винаги носете лосион против насекоми, антихистаминов препарат, парацетамол и дежурните лекарства за спешни случаи.
  • Предварително разказвайте на детето за мястото, което ще посетите, така то ще е наясно къде отива и ще запомни по-добре преживяното.
  • Резервирайте стая в хотел с ресторант, така няма да ви се налага да излизате и търсите място за хранене, в случай, че сте изморени.

*Автор: Lester Ledesma, превод от английски – Parentland

Коментари