Теодора Тодорова

от Теодора Тодорова

Ще се опитам да синтезирам и опиша в няколко точки впечатленията ни от детската градина в Хага, която синът ни посещава. Разбира се, нямам база за сравнение, опитът ни е само от това място.

До голяма степен имаме положителен опит, накрая съм споменала и някои минуси, които може би не всички родители споделят, но за мен са важни.

Предполагам също, че много от тези впечатления са валидни за хиляди други градини. Понеже опитът ни е извън България, подчертавам, че последното нещо, в което бих се впуснала, е да правя сравнения тук/там, най-малкото нямам опит с друга детска градина, а и не мисля, че е конструктивен подход.

Къде? Захари ходи на градина в Хага, Холандия. Градината е от верига, води се с международна насоченост, не е типичната холандска градина. Привлича чужденците, работещи тук и предлага обучение на английски език. Градините не се делят на частни и държавни, всички са реално частни, родителите заплащат цялата такса, и в съответствие с данъчния им режим получават обратно всеки месец индивидуална сума от държавата. На практика, колкото е по-голям общият доход на родителите, толкова по-малка сума получават от държавата.

Защо не холандска? Защото не знаем колко дълго ще живеем тук и преценихме, че на този етап обучение на английски е по-подходящо. Ако продължим живота си в Хага, Захари така или иначе ще има часове по холандски в училище.

Защо тази? Като цяло нямахме много избор, може да се каже, че даже не сме и имали. Записванията за детски градини стават обикновено в треттия месец от бременността. Има случаи, когато на семейството не е съобщена още добрата новина за очакваното бебе, но детската градина вече е информирана и е сложила детето Х в списък на чакащите. Проговорихме 10 градини в района и тази единствено откликна, защото точно отваряха нов клон, имаха места и можеха да приемат Захари от датата, която ни устройваше. Другите ни сложиха в списък, като предупредиха, че може да чакаме повече от година.

Колко време? Захари започна на 1 година и 4 месеца, вече е там точно две години.


Спомени за детската градина

Вижте също: РАНОБУДНОТО ПЕТЛЕНЦЕ, ОТ КОЕТО МИ СЕ СВИВАШЕ СТОМАХЪТ от Даниела Ламбова=>

 


Условията: Градината се намира в двора на европейското училище, където по план, живот и здраве, той ще продължи. Смятаме, че дори тази физическа близост ще намали стреса с местене и нова среда. Много от децата в групата също ще продължат в същото училище, и съответно ще се познават от малки. От битово естество, всичко е много добре обмислено.

Градината има три идентични зали(групи), всяка е разделена на секции за ядене, игра, четене на книжки, спане, и санитарно помещение. Всичко е от дърво, включително и повечето играчки, в санитарното помещение има две малки тоалетни за по-големите деца; в частта за спане, всичко се затъмнява с много плътни пердета и на тавана има звездно небе от малки точици-лампички, които сменят цвета си. В отделението за четене има библиотека и възглавници на земята.

 

Като цяло е много чаровно, същевременно си личи, че сигурността е на първо място. Например, вратите имат гумена хармоника около пантите, така че да не може да си прищипят децата пръстите. Има също и родителска стая за тези родители, които работят фрийланс, и могат да вършат задачите си от там, като са им осигурени чай, кафе и интернет. Тази стая се ползва и за периода на адаптация, когато детето ходи за няколко часа, но един родител  трябва да стои някъде наблизо.

Поради професионални причини, нямахме възможност да имаме такъв период, реално той имаше само един ден за адаптация и ни приеха без да сме преминали през всички етапи. Останах в родителската стая този ден, но не се наложи да се намесвам. След това Захари тръгна на пълен ден, от понеделник до петък. Смятам, че учителите положиха страхотни усилия да го приобщят и не сме имали проблеми в това отношение. Самата сграда също има общи мерки за сигурност, вратата е с код, и външни лица не се допускат. Всяко семейство има собствен код за влизане сутрин и вечер.

52351594_295995257750946_7772690057458089984_n

Снимка: Теодора Тодорова

Храната: В градината има кухня и готвач, децата имат четири яденета – закуска, обяд и две малки следобедни закуски. Храната е топла и се готви на място, продуктите са органични. Основното е, че храната е съобразена с индивидуалните здравословни ограничения (алергии), или лични предпочитания (например, религиозни). Родителите попълват формуляр, където описват тези неща. Забранено е внасянето на храна от вкъщи, дори и за празник, все пак има много деца с алергии и градината не иска да поеме риск с някоя домашна торта. Готвачът сам прави семпъл сладкиш за всеки рожден ден и празникът се отбелязва по време на една от следобедните закуски. За храната нямам забележки, разнообразна и вкусна, не сме избирали да е точно органична, страхотен плюс е, разбира се, но това, че е топла и приготвена на деня е чудесно.

Програмата: Децата имат еднаква програма всеки ден. След закуската – така наречения circle time, когато в кръг четат и обсъждат книгата на седмицата. След това излизат за един час навън, независимо от времето, единствено не са излизали при прекалено силен вятър, заради риск от падане на клони. Иначе и в най-силния дъжд и студ са навън. Захари си тръгва постоянно адски кален и щастлив, което е огромен плюс. Обядват и спят от около 12 до 14 часа. След това имат малка закуска и занимания в сферата на приложните изкуства, танци, детска йога или други игри. Отново излизат за час, после хапват плод и накрая на деня имат свободна игра вътре, когато родителите започват да пристигат.

Отделно има тема на месеца, сезона, и т.н. Приложните занимания са изобретателни, за тях основно се рециклират материали. Захари един ден се появи с бинокъл от картонени ролки от тоалетна хартия, друг път – с очила от кора за яйца.

Градината има изработена своя програмата и философия, като заимства много от метода Монтесори. За най-малките бебета програмата е по-различна, разбира се. Веднъж имахме и весело домашно – дадоха ни едно лъвче и трябваше да снимаме и документираме приключенията на лъвчето и Захари през уикенда, после да подредим снимките и да опишем историята. Лъвчето се предава след това на друго дете и накрая се оформя супер книжка с приключенията на всеки с косматия приятел.

Учителите: Всички имат опит и образование в сферата, говорят отличен английски и са от различни държави. Досега не сме имали проблем с конкретен учител, имат наистина много строг протокол и всички го спазват. В края на деня всеки родител получава кратък обзор на деня – ядене, игра, ходене до тоалетната, каква книга е четена и т.н, плюс, ако нещо извънредно се е случило – добро или лошо поведение; нещо, на което и родителите да обърнат внимание или да поговорят с детето.


Как да изберем Монтесори градина или училище?Вижте също: КАК ДА ИЗБЕРЕМ МОНТЕСОРИ ДЕТСКА ГРАДИНА ИЛИ УЧИЛИЩЕ – от Институт Монтесори България=>


Наказания и поощрения: При извънредно добро поведение и инициатива, децата получават стикер, лепи им се на блузката и при определен брой стикери (15, мисля), получават малък подарък – брошурка за оцветяване, играчка от хартия за сглобяване, нещо наистина много семпло. Много се държи на маниери и добро поведение, постоянно се обсъжда с децата – да молят, да благодарят, да не си играят с храната и т.н.

При извънредно непослушание децата се слагат на столче и до тях има пясъчен часовник (3-минутен). Те трябва да го изчакат, да стоят мирно, да се успокоят, и чак тогава могат да се включат обратно в играта и заниманията с останалите. Три минути за толкова малки деца изобщо не е малко и наблюденията са ни, че този метод работи. Набляга се най-вече на говоренето. Все пак, всички знаем, че скубане, удряне и друг вид агресия в много случаи са вик за внимание. Всичко това се обсъжда и с родителите. Не сме имали системни случаи на проблеми само с едно дете или само между две конкретни деца.

Възраст: Групите са смесени – от новородени до 4-годишни. Четиригодишни децата започват две години предучилищно обучение и вече не посещават градина. В групата на Захари има дори бебета на 2 месеца. Разбирането им е, че по този начин се симулира естествената семейна среда, където детето може да има по-големи или по-малки братя/сестри. Наблюденията ни са, че за много неща – предимно битови, Захари много бързо се научи, гледайки от по-големите деца. Същевременно е изключително внимателен с „бебенцата, мамо“. Речта му също се разви по-бързо, отколкото сме очаквали. Този модел определено ни харесва и виждаме само положителен ефект. Съотношението е общо-взето 1 учител на 5 деца.

Болести: Съвсем нормално нещо, особено през зимата. Наблюденията тук са, че най-честите сополи и кашлица, са рядкост всъщност. Захари е боледувал два пъти минала зима с температура. Децата са всеки ден навън. Постоянно се проветрява и няма положения, когато вътре е топло, спарено и прекрасно за всякакви вируси и бактерии. Това е огромен плюс. Протоколът е, че при температура или по-сериозно състояние, родителите се информират веднага и трябва да приберат детето. Не е разрешено учителите да дават лекарства на децата, освен ако няма лекарско предписание. Например, при висока температура, няма да му дадат Панадол. Заварвали сме го съблечен и учителката му прави компреси с кърпа, докато дойде някой от нас. В други неспешни случаи, родителите се информират с имейл, че има регистриран случай на дете с шарка в групата. Никога не се посочва кое е болното дете, държи се на поверителността. Също така, всяко дете има негова “торба за въшки” – чанта, в която се слага якето му, така че да не се допират връхните дрехи и да не си обменят случайно въшки, докато стоят на закачалката.

Технологии: Комуникацията е предимно по имейл. Родителите имат номер, на който могат да се обадят, нямат право да разполагат с индивидуалните телефони на учителите. Отскоро има и приложение за телефон, в което е представен дневният обзор, заедно с някоя и друга снимка на Захари от деня.


Деца и технологии: детска градина - ParentlandВижте също: ДЕЦА И ТЕХНОЛОГИИ: ДЕТСКАТА ГРАДИНА от Мая Бочева=>


Спомени: Учителите събират по-специалните предмети и рисунки, дело на Захари, в голям албум/кутия. Когато дойде времето да си тръгне от градината, ще ги получим за спомен. Идеята е просто прекрасна! Един малка капсула на времето, която ще значи много за всички нас. Също, всяка година има индивидуална презентация от учителите пред родителите на всяко дете, тя включва резюме на развитието и всички придобити умения, също и много мили снимки, които учителите са правили през годината. Този файл също се изпраща за спомен.

Минуси: Звучи много идилично, но разбира се, с времето се забелязват и минуси. Според нас протоколът за някои неща е прекалено стриктен, общуването с учителите е хем на една здравословна дистанция, хем на моменти студено. Самите деца имат добра връзка с учителите и персонала. Но например, предишният готвач, когато приготвяше закуската за по-големите деца сутрин, да кажем кроасани, и оставаха няколко, той често ги нарязваше на парчета и предлагаше по залък на родителите, когато си тръгват. Уволниха го заради прекалена близост с родителите. Не ни липсват кроасани, дори не помня аз да съм си взимала, но беше много внимателен с децата и готвеше с огромно желание. За родителите той просто се държеше приятелски, нищо повече, и това обяснение за „прекалена близост“ ни се стори безумно. На моменти имаме усещането, че целта всичко да е много стриктно, е отвъд професионалното отношение, до степен на роботизиране.

Също забелязваме голямо текучество на учители. Реално от учителите, с които Захари започна, е останала една жена. За тези две години се изредиха доста, което говори, че договорите им и условията за тях не са достатъчно добри, че да ги задържат. Децата са много адаптивни, но някак връзката им с учителите, макар и добра, не е много силна. На моменти, просто имам усещането, че персоналът не е най-щастливият, макар че се стараят изключително много да покажат положителни емоции във всеки един момент. Забелязваме, че и Захари, и други деца питат много къде са отишли учителите или готвачът.


Предучилищната в Швейцария - ParentlandВижте също: ПРЕДУЧИЛИЩНАТА В ШВЕЙЦАРИЯ от Йолина Стоянова-Брунер


Конкретни проблеми свързани с нашето дете не сме имали, освен може би по времето, когато се опитвахме да махнем памперса. Вкъщи той беше без, дори по време на сън, но в градината му бяха сложили няколко пъти памперс за следобедния сън, въпреки че бяхме предупредили да не го правят и имаше 3-4 комплекта резервни дрехи. Ядосах се, когато в края на деня го заварих с памперс. Разбирам, че за тях е допълнителна драма, ако нацапа леглото по време на сън, но все пак би трябвало да има постоянство в този процес. Поговорихме пак и всичко се нареди.

Засега този положителен опит ни радва, доволни сме от развитието, което наблюдаваме при Захари, и смятаме, че е добра подготовка за училищната среда, без да се впускаме в излишни сравнения. И двамата не сме прекалено амбициозни, търсим баланс и разнообразие във всички преживявания и стремежи. Не сме го записали на нищо допълнително, макар че и на неговата възраст децата тръгват на занимания. Ще му предложим варианти след време и каквото му хареса. Е, някои неща са задължителни, като плуването, все пак е умение и за оцеляване. Но дали ще иска музикален инструмент, друг спорт, каквото и да е, за нас е без значение, стига да го прави с желание.

Важно ни е, че засега се чувства добре, има приятелска среда, подхожда с грижа и уважение към останалите, приема естествено тази мултикултурна група, говори вече един чужд език, но най-вече е щастлив в края на деня. Онзи ден точно това ми каза на тръгване, след като мина съвсем целеустремено през огромна локва, а аз го питах на шега какво прави: „Аз съм щастлив, мама, щото аз съм многУ кален”.


Вижте още истории от ТЕОДОРА ТОДОРОВА=>

Коментари