Големият ден дойде. Време беше да изпратя малкото си момче за първи път само навън.

Което ще рече, че трябваше да се купи хляб, а аз бях достатъчно изморена, за да подтисна майчинската си предпазливост.

Естествено, това събитие беше предшествано от подробни инструкции:

– как да използва асансьора и бутоните;

– как да пресече улицата;

– как да чака търпеливо на опашката в магазина;

– какъв хляб да вземе “И нищо друго, чуваш ли!”;

– как да даде парите на продавачката, вместо да си присвоява безплатно;

– как да изчака за рестото и да го прибере в джоба;

– как да се придвижи обратно с торбата и парите;

→ Вижте също: МАЙКАТА НА КАЛОЯНЧО

– как да използва асансьора в посока нагоре;

– как да избягва кучета;

– какво да прави, ако срещне непознат;

– какво да прави, ако срещне някой от съседите;

– как да действа в случай на земетресение, пожар, наводнение, торнадо, или ако срещне животни, избягали от зоологическата или инкасаторката за водата.


Да речем, че въображението на една майка е по-голямо от всяко друго, когато става въпрос за лоши неща.


Той тича навън, а аз тичам към балкона, очаквайки да видя как малкото ми момченце го сгазва кола, докато го преследват глутница кучета, тигър, сексуален насилник и леля Мара от шести вход. Вместо това виждам как пресича улицата, на път към магазина. Внезапно се спира, обръща се и ми маха, крещейки с пълно гърло:

– Мамоооо, забравих парите!

Споменах ли, че ми махаше с двата лева в ръката си? Според него монетите са пари и парите са монети, а банкнотите са някакви тъпи хартийки. Не съм го осветлявала по въпроса и то с напълно користни цели – за да мога да прибирам всичките му парични доходи от родата на селския панаир, без излишни драми и без да се налага да се връщаме с една бала захарен памук.

→ Вижте също: ЗАХАРНОТО ПЕТЛЕ

Прибира се, тичайки, а аз му обяснявам как трябва да даде банкнотата на продавачката, тя в замяна ще му даде хляб и някакви монети.

– Наистина ли?!

Можех да видя в очите му огромното поле от възможности, ширналото се изведнъж пред него. В 99% от тях присъстваха дъвки, бонбони и купища монети по джобовете му.

– Само хляб! – секнах го рязко.

Изхвърча обратно по стълбите, а аз се върнах на балкона, за да наблюдавам малкото си, вече пораснало момче, което се оправяше само на най-страшното място на света – навън.

 

⇒ Още статии от Гергана Мицева

⇒ Още публикации от категория Ежедневни истории

⇒ Още публикации от категория Деца 4-10 г.

Коментари