Десислава Танева

от Десислава Танева

Новината научихме първи двамата под онзи мост, под който се запознахме почти 5 години по-рано – мостът на майстор Никола Фичев до град Бяла, над река Янтра.

Бяхме на каяци с приятели, направих си теста в палатката. Положителен.

Последваха три месеца на радост – за моя човек, и на страх и безпокойство – за мен.

Първа бременност ми е, и то при условия, в които нещата имат нужда от поне една щипка благословия и късмет.

→ Вижте също: Късно ли е да станеш родител

Затова решихме да мълчим. Не от суеверие, а от предпазливост.

Когато решихме, че е минало достатъчно време, казахме първо на родителите си.

Най-трогващ беше татко, страшно се разчувства. Буквално чувах по телефона как от очите му текат сълзи. Обяви, че тази вест заслужава да се полее с най-хубавата домашна ракия, и мисля, че вече се чувстваше минимум на седмото небе от щастие, макар да не беше и близнал от ракията.

Помолихме родителите си за дискретност, докато решим, че е време да кажем на всички близки. Е, в случая с мама три дни след като обявихме новината, се оказа, че добрата вест  вече знаят дори и четвъртите ми братовчеди. Подозирам, че им е било съобщено на принципа „Попитай ме как е Деси!“, „Как е?“, „Бременна е!“.

→ Вижте също: Ама казвайте ги тези неща!

Приятелите исках да научат един по един. В главата си редях сцени как в дадения специален момент се срещам с някоя своя любима приятелка, и съобщавам за нашето щастие…Всъщност лично успях да съобщя на малко хора, защото един ден кумата ми просто ме обяви във фейсбук, и така набързо информира цяла маса народ по кратката процедура. След което пък аз се превърнах в телефонна централа за цял ден. В нейна защита ще кажа, че тя стоически запази мълчание точно до датата, за която се бяхме разбрали, технически нямаше нарушение от нейна страна. Само бърз и премерен информационен ход!

След тези маневри аз пък побързах да се обадя на още няколко души, на които исках да споделя еднолично, макар и вече не както си представях първоначално – театрално на фона на залеза, а по телефона и в лека надпревара с близките.

Положителната енергия, отделена от хората, на които казахме новината, се равнява нито повече, нито по-малко на количеството, отделяно от малък атомен реактор. Като се започне от близките и приятелите, и се стигне до лекарите, проследяващи бременността, на чиято врата прочетох надпис, който гласеше приблизително следното: “Скъпи майки и татковци, ние сме тук, за да се погрижим за здравето на нашите деца. Нека времето, прекарано пред кабинета, бъде изпълнено с човечност, разбиране и топлота.”

Точно с това смятам да изпълня времето на бременността си, с любезната подкрепа на всички мои любими хора – с човечност, любов и топлота!

Още статии от Деси Танева

 

Коментари