Историите от първо лице на няколко майки и техните недоносени деца

Нина Николова, 41 г.

Нашата история накратко:

2008 година се очакваше да бъде една от най-хубавите години в моя живот, когато след дългогодишна борба видях за първи път положителния тест. Минаха няколко седмици и се оказа, че бебетата са две сладки момиченца. Нямаше по-голяма радост от това!

В 6 месец се оказа, че едното бебе няма достатъчно околоплодни води и в 23 седмица влязох в болница. Най-тежките ми две седмици, изпълнени със страх, надежда, молби и много сълзи. Следобеда в 16 ч. се срина целият ми свят. В 25 г.с., след 23 часа контракции и нечовешки болки, родих двете си прекрасни момиченца –  680 гр. и 730 гр. Помня, че легнах и спах дълго. Когато се събудих, единственото нещо, което исках, беше да се прибера и да започна живота си отначало… Да, ама не се случи точно така. До момента, в който ме накараха, едва ли не насила, да сляза долу и да ги видя. Тогава за първи път се сблъсках със света на неонатологията и недоносените бебета. Прекрачих прага и единственото което видях, бяха прекрасните ми дъщери, с бели шапки, една до друга в кувьози. И това беше единственият ми хубав спомен. Едното бебе почина след 2 дни, така и не ѝ дадохме име, законът не позволяваше, друготе бебе, Александра, се бори 5 месеца и 11 дни. Напусна ни, малка и сладка, но остави дълбока следа в нас.

2010 година нещата се повториха – радост, положителен тест, близнаци, момче и момиче. Лежане, хапчета, трепети, кървене, проблеми, и така до 10 септември, когато в 11 часа със спешно секцио родих Мартин (1170 грама) и Йоана (930 гр.). 3 месеца бяха в болницата, месеци на надежда и страх. През този период това, което ме крепеше, беше кърменето и възможността да ги виждам всеки ден.

На 30 ноември Марти си дойде у дома – малък, крехък, един истински мъж, на 4 декември си взехме и принцеса Йоана. Оттогава къщата е изпълнена с трепети и смях.

Трудностите:

Смъртта на двете ми близначки. Вероника, която не ми дадоха да погреба, да погаля, да прегърна. Законът я третира като биологичен отпадък. Александра я погребахме, няма нищо по-тъжно от това да държиш в ръцете си смъртен акт, да не можеш да отпразнуваш рождения ден на детето си…

С Марти и Йо имахме отново много притеснения, тревоги. Йоана седя 72 дни в кувьоз поради травма на бедрото, беше дълго време на  апаратна вентилация и после на CiPaP.

 

Нашите недоносени деца Нина - ParentlandПомощта:

Имах късмет да родя в частна клиника, където отношението към родителите е човешко и нормално. Където имаш право да виждаш детето си всеки ден, да го кърмиш, да му говориш. За съжаление никой не ми предложи психологическа помощ, нито каквато и да е подкрепа. Разчитах на близки и приятели.
И тогава попаднах на сайта на Надя и Любо, запознахме се с тях, с Вили всеки ден търкахме пейките в болницата, така че сестри по неволя, преминахме през най-тежкото.

Отношението на другите:

Много често хората ми казваха, че са дребни, недоразвити. Изненадваха се, че са недоносени, питаха какво е това и дали ще имат проблеми след време.

Най-добрата превенция:

Информирани родители, загрижено общество. По-малко самолечение по интернет, повече вяра в лекарите.

Места за адекватна информация и помощ по темата в България:

Благодарения на нашата фондация и наръчника, който издадохме миналата година, сега майките и семействата като цяло могат да се информират за всичко. Лекарите вече имат повече доверие в нас, стават по-отзивчиви.

Моите деца сега:

Марти и Йоана са на 6 години. Знаят всичко, както за самите тях, така и за техните сестри звездички. Все още целите им ръчички са в белези от абокатите, питали са ме какво е това. Обяснила съм, че са се родили много малки, че са много специални и борбени.

Нашите недоносени деца Нина - Parentland

Няколко думи към родителите, които минават през това в момента:

Да вярват в детето и в себе си, да не спират да се молят. Да търсят адекватна подкрепа и помощ.

Снимки: личен архив на семейството


 

⇒ Вижте още по тема НЕДОНОСЕНИ ДЕЦА

⇒ Вижте още от ДЕЦА 0-3

⇒ Вижте още по тема МАЙЧИНСТВО

 

Коментари