Историите от първо лице на няколко майки и техните недоносени деца

Таня Николова, 30 г.

Нашите недоносени деца: Таня Николова - Parentland

Нашата история накратко:
Ясен се роди със спешно секцио в 32 г.с. вследствие на прееклампсия. 1450 гр, 42 см. Общият престой в неонатология беше 40 дни. Две седмици беше на апаратна вентилация без собствено дишане. Тежка двустранна пневмония, докато беше в кувьоз, кръвоизливи и кисти в мозъка. Ретинопатия.

Трудностите:
Най-трудното беше това, че се чувствахме безпомощни, бяхме далеч от него и не можехме да направим нищо, освен да чакаме и да се надяваме. Научихме се да сдържаме радостта си от някоя добра новина, защото не се знаеше утре каква информация ще ни дадат. Научихме се да се доверяваме на лекарите и да сме отбор с тях, защото те бяха хората, които правеха всичко по силите си да го спасят. Това не се преодолява, към това се адаптираш, приемаш го.

Помощта:
Най-голямата помощ дойде от родителите на други недоносени деца, с които чакахме в отделението. Беше ни страх да го видим, не знаехме какво да очакваме, как ще изглежда. Мъжът ми и до днес помни думите на една друга майка: „Влизайте вътре, това е вашето дете, трябва да го видите!”. Постепенно започнахме да разбираме сложните думи, диагнози, показатели, след това ние започнахме да „разясняваме” на новите родители. Така се получи една емоционална верига за помощ и подкрепа, която много ни помогна. Четяхме и щастливите истории в сайта на „Нашите недоносени деца” и вярвахме, че и ние ще имаме нашия хепи енд.

Нашите недоносени деца: Таня Николова - Parentland

Отношението на другите:
В началото въпросът, който всички гласно и негласно задават, е: „Какво направи/не направи, за да се стигне то тук?”. Това е доста тежко, защото чувството на вина е ужасно и отровно.

Най-добрата превенция:
Информираност. Аз лично, преди да родя, никога не бях и чувала за думата „прееклампсия” или „преждевременно раждане”. Моята бременност беше като по учебник, без никакви проблеми и индикации.

Места за адекватна информация и помощ по темата в България:

Единственото място, доколкото ми е известно, е чрез сайта на фондация „Нашите недоносени деца”.

Моето дете сега:
Ясен е на 3 години и 4 месеца. Казвала съм му, че се е родил много мъничък, но без много детайли. Не бих му спестила нищо, разбира се.

Емоционален, жизнерадостен, своенравен.

Нашите недоносени деца: Таня Николова - Parentland

Нашите недоносени деца: Таня Николова - Parentland

Няколко думи към родителите, които минават през това в момента:
Бих им дала кураж, бих ги посъветвала да вярват в детето си. Но знам, че това е път, който всеки извървява и превъзмогва по своя си начин.

 


ЯСЕН

Точно преди една година, на този ден се появи нашият малък Ясен. Както казва Петко, това беше най-страшният и най-хубавият ден в нашия живот. Роди се в седми месец – 1450 гр / 42 см.

И двамата се сещаме с удивителна точност за всичко през този ден – местене от една болница в друга, непознати лица и доктори, “спешно трябва да го извадим, сега, веднага”, служебната болнична нощница от златен сатен, която толкова добре си пасваше със златния кант на сандалите, с които сутринта бях отишла на работа…

Но нещото, което все още ясно ми отеква сред цялата суматоха от доктори и монитори, бяха думите на една от акушерките, която ме попита: “Това първо бебе ли ви БЕШЕ?”. В такива моменти започваш да се молиш на когото видиш пред себе си да спасят малкото човече, което обичаш с цялото си сърце, още преди да си се срещнал с него.

Нашите недоносени деца: Таня Николова - Parentland

Когато станеш родител на недоносено бебе в България, освен шокът, който те смазва, се сблъскваш с липсата на информация, защото думите “жив е, но е в критично състояние и не можем да кажем нищо” не стигат, нито да си отговориш на въпроса “Защо?”, нито да разбереш какво се случва с детето ти. Двата дни, които прекарах в реанимация ми се сториха като двадесет. Виждах вдигане на рамене и съжалителни физиономии. И ако тогава си мислех, че в реанимация е трудно, заради изолацията от всичко и всички, определено не съм си представяла престоя в болничната стая, където срещах весели майки и бебешки плач, но не чувах плача на нашето бебе, дори не знаех дали плаче…

Времето минаваше бавно, а на етажа бях известна под наименованието “майката без бебето”. Естествено, изписаха ме по-рано, “за да не се мъча”. Междувременно видяхме Ясен!!! Мъничкото човече беше наистина мъничко,”отрязал е главата на Петко”, помислих си аз. Не можехме да го прегърнем, не можех да целуна онези остри петички, които все ме ритаха под ребрата. Докосвахме пластмасовата кутия и му говорихме с надеждата да ни чува и разпознава. Имаше много тръбички, показатели, лампички, аларми и какво ли още не, гледахме на парцали и слушахме диагнози и проблеми, приемахме съвети за това колко сме млади и как животът е пред нас…

Нашите недоносени деца: Таня Николова - Parentland

Ясен стоя в болница точно 40 дни, от които две седмици се бореше да диша сам, да поеме дъх и да бъде. Никой доктор не даваше кой знае какви шансове за нашето момче. През тези 40 дни брояхме проценти кислород, брояхме буквички и показатели, брояхме грамове, радвахме се, плакахме… Всеки ден беше възход и падение, но никога не сме спирали да вярваме, че рано или късно ще прегърнем Ясен и ще се приберем заедно тримата.

С това искахме да споделим колко живи ни кара да се чувстваме и, колкото и клиширано да звучи, как той преобърна живота ни и ни направи едни много, много по-щастливи хора. Не сме виждали по-усмихнато и живо дете, понякога имаме чувството, че заради всичко, което преживя, си наваксва и взима от живота с пълни шепи.

Нашите недоносени деца: Таня Николова - Parentland

Благодарим на всички онези родители, с които се запознахме по коридорите на болницата, за подкрепата и куража. Благодарим на целия екип на неонатологично отделение на АГ Варна за борбеността, въпреки условия и техника.

И не на последно място, благодарим на Ясен, че се бори доказа, че най-големите герои са най-малките. Пожелаваме му да бъде здрав. Once a fighter, always a fighter.

Нашите недоносени деца: Таня Николова - Parentland

Снимки: личен архив на семейството


⇒ Вижте още от ТАНЯ НИКОЛОВА

⇒ Вижте още по тема НЕДОНОСЕНИ ДЕЦА

⇒ Вижте още от ДЕЦА 0-3

⇒ Вижте още по тема МАЙЧИНСТВО

 

Коментари