Редакторите

от Jennifer/They Whine, so I wine

Не всички ме харесват. Идвам в повече на някои хора. Много шумна, много устата. Говоря прекалено много. Изказвам често мнението си на глас, без задръжки и филтър.

За други съм тиха и обрана. Надута. Сноб.

За някои съм просто майка. Майка, която е на път да свали няколко килограма. Майка, която има нужда от приятели. В живота ми цари пълен хаос. Правя списъци и ги забравям на кухненския плот.

За трети съм кариеристка, прекалено организирана, като по учебник. Контролираща, подредена и планираща.

Виждате ли нещо общо между всички тези неща? Винаги не съм в повече на някои хора и недостатъчно еди каква си за други. А всъщност съм всички тези неща едновременно. Хем тиха, хем шумна. Едновременно професионалист и хаотична разхвърляна майка.

Като жени, ние се тревожим прекалено много какво ще си помислят другите за нас. Съдим останалите. Виждаме подтекст, когато такъв няма. Прекалено много анализираме всичко. Тревожим се, ако не ни поканят някъде. Чуваме шушукания и виждаме тайни погледи, мислейки си, че са насочени към нас.

Губим толкова много време да се притесняваме за мнението на другите. Опитваме се ожесточено да влезем в 50 различни образа, за да угодим на всички и да се изпразним от съдържание и идентичност.

Но защо го правим? За какво и кого?

За одобрение?

Вече сме на възраст, в която не се нуждаем от чуждото одобрение.

Това е вашето МАЙЧИНСТВО. Вашето пътуване.

Ако искате да работите, работете.

Ако искате да сте домакиня и майка, бъдете.

Ако се смеете прекалено силно или хората не разбират чувството ви за хумор, какво от това.

Ако рисуването и писането ви носят радост, правете го!

Ако ви хрумне да кърмите в метрото, направете го с достойнство и гордост.

Ако сте просто мълчаливи, а хората ви мислят за сноб, само те губят.

Ако не сте опекли сладкиш за годишния базар, а вместо това сте занесли готови бисквити, не се срамувайте.

Спрете да се извинявате. Спрете да е тревожите за мнението на хората. Знам, знам. Може някой да се обиди…Ех…

Ако сте наранили някого, признайте го, извинете се, направете каквото е нужно, но спрете да се извинявате за неща, които са ваш личен избор.

Спрете да се съмнявате в решенията си. Спрете да се обръщате назад. Спрете да се опитвате да угодите на всички.

В крайна сметка някой винаги ще имат различно от нашето мнение. В такъв етап от живота си съм, когато най-накрая мога да кажа: И КАКВО ОТ ТОВА!

Не всички ще са съгласни с вас, някои хора просто не ви харесват без конкретна причина, а просто защото … така. Честно ли е? Не. Но е в реда на нещата.

Не се страхувайте да правите това, което ви харесва, без постоянно да се питате правилно ли е и да се колебаете. Правете това, което ви носи удоволствие, независимо какво мислят другите.

Бъдете каквито сте, не каквито околните искат да бъдете.

Защото не всички ще ви харесват. Също като мен. Тези, които не ви харесватпросто не са вашите хора.


Източник:  They Whine, So I Wine
Превод: Parentland

Коментари