Гергана Илиева

от Гергана Илиева

Това не е наръчник за пътувания, нито списък с „20 неща, които…“

Не е и ревю на книга. И препоръка за дестинация не е. Преди да сте се отказали:  тези с пътешественическа жилка, четете ли пътеводители? А пътеписи? Аз избягвам. Малко ми е като някой да хапне нещо и да ми описва вкуса, за да мога да реша дали да го ям аз.

Пък и „Beauty is in the eye of the beholder“. Или с други думи: това че нещо харесва на мен, не значи че ще хареса на теб, и обратно.

Тъй като поради вродена любов към свободната воля (според мен) или поради вродено дебелоглавие (според близките ми) не си падам по препоръките, аз съм изгубена кауза за всякакви автори на пътеводители,  – писи, блогъри – пътешественици, инфлуенсъри по тази, пък и други теми. Освен това съм от средностатистическите пътешественици –  пътувам колкото и както мога спрямо „изчегъртаните“ средства и време след: сметките, работата, училището и заниманията на детето, здравни и други неотложни  разходи.

Логично, покрай новини, интернет, неведнъж я ухото, я окото ми се закачат за историята на някой, оставил „ежедневния“ живот и работата от 9 до 5 и отдал се на пътешествия. Българско семейство – родителите карали камион в САЩ, после със спестяванията си купили лодка и пътешестват и блогърстват. Или как в западния свят част от ритуала по порастването е да пътуваш с месеци и после да се прибереш и да започнеш живота на възрастен.

Аз и да съм имала някога времето за дълги, предълги пътешествания, не съм имала средствата за нещо подобно. А днес и средствата, и времето, рядко позволяват повече от месец на година за това удоволствие. Въпреки че съм супер благодарна за това, което имам и мога, по изключение, след като попаднах на книгата на Бетина Полман „Закуска с жирафи“, която претендира да е пътепис на 6-месечното пътешествие по света на едно обикновено семейство,  си я взех и почнах да чета. Викам си, е сега вече ще науча как става номерът, щото и аз искам така, ако не стана ясно. Да зарежа всичко и тук – месец, там – три седмици, и така година-две поне.


Няма да ви преразкажа или преведа книгата накратко. Защото не научих, каквото търсех. Нещо повече – на стр. 154 вече бях силно подразнена.


То не били компютри, а компоти, и не им ги дали, а им ги взели. Време и средства: авторката и мъжът ѝ са със свободни професии, ама от най-свободните: тя писател, режисьор и журналист, той – фотограф.  Средства – наследени от родителите ѝ. Толкова, че да стигнат за закупуване на жилище и ваканционен имот в Германия и да останат за 6 месеца пътувания по света. Уж строго бюджетирани, но все пак с нощувка в хотел Марина Бей Сандс в Сингапур и наемане на монстър-кемпер за обикаляне из Австралия.

Произведението има и други недостатъци според мен – колко бедни и мизерстващи, но прекрасни били хората в Африка и Азия. Как в Южна Африка имало богати (но кофти) бели,  у които ние живеем и с които контактуваме, но не сме като тях. Как Азия била бедна и се сблъскали с ужасна мизерия и мръсотия в Индия, обаче пък колко бил впечатляващ и обогатяващ духа този континент. Австралия пък била много „западна“ , т.е. неизненадваща държава, спрямо Непал, например, където хората масово нямали перални машини и перяли на ръка.  О, и черешката: колко много хора казвали “Вие сте голяма работа, че тръгвате на такова приключение” и как всички искали като тях, ма не им стискало, а само оправдания си намирали. И как имали най-прекрасните деца, които въобще не мрънкали никога за нищо, на каквото и да били подложени. Колко е прекрасен и съпругът, но как един в Австралия ѝ дошло в повече това все да са заедно, та я оставили едни ден сама със себе си, ще ви го спестя.  Мда.


Дотук бях аз с наръчниците. Очевидно и в бъдеще ще пътувам където, когато, както и колкото мога  и искам. Това не прави пътуването по-малко значимо, вълнуващо или впечатляващо.


Е може би няма да напишат книга за вас, но то пък това го превръща в нещо като… работа. Всъщност колкото повече правите пътуването за себе си по свой начин, толкова по-истинско и значимо е то, независимо дали крайната точка е Каспичан или Каспийско море.

Мои „тайни“, за да е всяко пътуване вълнуващо:

  • Избор на място – когато решавам къде да отида, практикувам нещо подобно на забождане на пръст в карта със затворени очи. В смисъл, че моите идеи за пътуване възникват от прочетена статия, гледан филм, някаква дреболия, за която се закача мисълта ми, завърта се около нея и от идеята става план за пътуване. Така видях Индия заради Пондичери. Пондичери е родното място на главния герой от „Животът на Пи“. Като гледах филма и той описваше детството си там, си казах – някой ден ще видя това място. Да не говорим че дотогава не бях и чувала, че в Индия е имало и френски колонии. Е Пондичери[1]е била такава – Индия, но с френски пенсионери, кроасани и капучино. В Еквадор пък отидох заради Lonesome George – гигантска сухоземна костенурка, последна от вида си. Живееше на архипелага Галапагос, който е част от Еквадор. Та четох за Джордж и си казах – ще ида да го видя. Не успях,  Джордж умря две седмици преди да стигна Галапагос. Париж – заради снимка на Сакре Кьор на една корица и споменаването на тази църква в книги. Обичах я много преди да я видя. Нотр Дам никога не стана „моята църква“ в Париж. И от Айфеловата кула, и от музея Д`Oрсе винаги  търся бялата църква на Монмартр.

Окей, ще призная, този метод е забавен, но има негативна страна – времето от идеята за пътуване до реализацията ѝ понякога може да отнеме години.

  • Изследвай – Аз и на море да отида, не мога да стоя на едно място, така че обикаляме. Отиваме за 3 дни в Солун, Гърция ни беше още сравнително нова и непозната. Обиколихме Тасос с кола, ей така, за спорта (през зимата там няма никой). На втория ден направихме същото на Касандра. А Корфу пък има четири различни крайбрежия: скалисто с дълбоко море; с черен пясък и плитко топло море,; с широки ивици от жълт пясък и спокойни води; с каменисти заливчета от фиорден тип със студено и прозрачно синьо-зелено море. В Китай тръгнахме от Пекин, михме през Сиан, Шанхай, Хонгконг и Макао. Куба не я обиколихме точно по ръба, но само Залива на прасетата пропуснахме.

Това пък предполага време – да, понякога пътуването е едно в годината, но пък за поне 3 седмици.

  • Средствата – те определят само километрите разстояние и условията за нощуване. Но магични места има не само на Майорка, но и над Ихтиман. А на Малдивите има съвсем добри хотели за 380 долара за тройна стая за 6 нощувки. С гледка към океана.

[1]В Индия Пондичери не е едно място, а 4 различни локации, така че може и да избирате.


Вижте още истории от ГЕРГАНА ИЛИЕВА=>

Коментари