Яна Попова

от Яна Попова

Кой и кога реже пъпната връв? Каква е нейната роля в реалността и извън нея?

Доскоро не бях мислила по тези въпроси и много други произтичащи от тях. Започнах лична психоанализа с терапевт и неминуемо трябваше да разтворим раната.

В реалността всички знаем кой и кога реже пъпната връв – медицинско лице по време на раждането, но извън реалността кой изпълнява тази роля? Въпрос, чийто отговор пренареди живота ми, респективно и този на дъщеря ми.

→ Вижте също: Що е то психотерапия и имам ли нужда от нея: митове и предразсъдъци

Започнах все повече да анализирам явлението “българска майка” и все повече да се припознавам като дете на такава. Майката е тази, която реже пъпната връв извън реалността… само ако реши обаче. Ролята на пъпната връв в утробата е да храни. Утробата е идеалната среда за бебето, но то избира да се роди, за да живее самостоятелно и тогава няма нужда от тази физическа свръзка.


Все повече майки отказват да я срежат, защото най-малкото така се усещат по сигурни.


Някак спокойно ти е да държиш вързано детето си, просто само да отпускаш връвта или пристягаш, според ситуацията. Аз самата израснах по този начин. Майка ми, която безкрайно много обичам, ме беше прилепила към себе си. Не ми даваше да поема и глътка мой въздух, да направя собствен осъзнат избор. Всичко това се случваше не под строга диктатура, а под “давам” ти пълна свобода.

→ Вижте също: Има и такива родители

Опитах се да направя същото с дъщеря ми, но тя не ми позволи. М. не е мое биологично дете, но въпреки това бях създала много дебела “пъпна връв”, която Слава Богу срязах навреме. Наблюдавам все повече деца и вече възрастни зависими от майките си. Страхуват се, че мама няма да одобри половинката им, стила им на обличане, образованието им или дори музиката, която обичат. Чувала съм реплики от мои приятелки “Записах да уча еди какво си, защото нашите казаха, че…”. Защо?!


Детето е личност от мига, в който го видите като две чертички на теста за бременност. Личност като мен, като вас, защото и ние сме били чертички в началото.


Личността трябва да се уважава, да има свое мнение, собствен път и позиция. Много е трудно да дадеш свобода и да се лишиш от изкушението да държиш изкъсо контрола над детето си. Работих месеци на ред с аналитика си, първо за да разбера защо наистина е нужно това “разделяне” и колко е здравословно за всички страни, участващи в процеса. Ако дъщеря ми не се беше опълчила, щях да продължа връвта, защото това е пример, който ми е оставила майка ми,а  и жените преди нея, много по-назад в рода. Умишлено написах в заглавието “не-срязаната”, защото от не до срязана има едно тире, което е път и трябва да си извърви. Защото така е редно.

А колко дълъг е пътят ли?

Колкото е дълга връвта.


⇒ Вижте още статии от ЯНА ПОПОВА

⇒ Вижте още по тема ОСИНОВЯВАНЕ

⇒ Вижте още по тема МАЙЧИНСТВО

Коментари