Яна Копчева

от Яна Копчева

Написах този текст, докато светът все още бе в неведение за моята бременност. Или по-точно – март 2018г.

В първите месеци на чаканата бременност е трудно да си държиш устата затворена. Още повече устите на любимите си колежки, които вече знаят новината. Всеки път, когато в учителската стая някой ми подхвърли  “Я си почивай”, “Не вдигай тежко”, “Ти вече няма да идваш с нас на йога, нали?” (тук се двоумя между мрън и отдъх) или “И кой ще те замества?”… Та всеки път трябва да се правя на приятно разсеяна и все едно не съм чула за какво става въпрос.

Най-голямата ми неволя е едновременната липса на апетит, съчетана със зверски глад.

Сега вече знам защо пред бременни не се говори за храна, както и защо бременните не трябва да разглеждат сайтове с рецепти и снимки на манджи. Защото не знам от коя картинка ще ми стане гадно и на коя ще реагирам с: “О! Точно това ми се ядяло!”, след като цял ден съм мъдрила великия въпрос “Какво да направя за вечеря”. Голяма мъка е по средата на учебния час да умра дори за една бисквитка. Случва ми се да извадя нещо за хрупане скришом от чантата и да оставя децата да пишат, докато похапвам скрита зад вратата на класната стая.

Неволя номер следващ: Не съм качила нито един колограм, тялото си ми е супер, с изключение на дните, когато не е, но ….това! Навеждане! Вече! Ми! Взима! Силичките!

Питам се.. Ами след три, четири, пет месеца? А накрая? А госпожо, може ли да ми вържете обувките, я да вдигна тези хартийки от пода, чакай да ти помогна с тежката раница… Ама вие нали сте вече почти първи клас, а се оправяйте сами!

Неволя пет(?): Очаквам всеки момент да ме обземе така известната бременна тъпота и в моментите, когато забравям нещо само след…

За какво говорех?! А, не, аз съм си разсеяна по природа.

Добре че засега не ми се случва по време на час и все още помня какво съм бърборила за новия урок.

Неволя следваща: Усещам как вътрешно нямам сили.

Освен че след следобедната закуска съм истински сомнамбул. Но и всеки път, когато сме на двора, и трябва да се провикна от единия край, така че да ме чуят в другия. Винаги съм била известна със силния си глас. Но сега Петкан и Марийка са късметлии, защото гласът ми е потънал вдън гори или по-скоро вдън корем.

Днес един татко ме попита дали успявам да ги усмиря (говорим за учениците ми, все още не съм се преместила в зоологическата градина). Много ме изненада този въпрос и ме хвана неподготвена. Питам се, колко от бременността на жената си проличава в началото, ако тя всъщност не е променила ежедневната си рутина? Дали наистина се променяме без да го осъзнаваме и дали това личи?

Признавам, че чакам с нетърпение промяната да стане видима.

И се питам колко ли тази бременност и последвалото майчинство ще промени възгледите ми като учител. Дали изобщо?


Вижте още от ЯНА КОПЧЕВА=>

Коментари