Ден 265. Чува се шум от тоалетно казанче и сънени стъпки. Спалня. Легло. Силно бременна жена тежко присяда на ръба на леглото. Килва се като кукла неваляшка и краката ѝ автоматично се вирват във въздуха. Тя внимателно ги понамества в леглото и се претъркулва по гръб.

После на една страна. Започва да си проправя път в предварително аранжираните възглавници. Голямата минава под главата, пред гърдите и някъде около краката. Намества малката приставка внимателно под корема. Така. Малко по-напред…малко по-назад. С крака придърпва възглавницата между коленете си. По-нагоре…по-надолу…не, малко по-надолу. „Моля те мръдни се по-близо, за да се подпра на теб”. Той мърда. Тя се подпира. Мачка допълнителната възглавница под главата си, за да си отпуши носа. Още малко наглася тази между коленете си. Горното по-високо, долното по-наляво. Тазът леко по диагонал. Три дълбоки вдишвания и издишвания. Прелест. Всичко си е на мястото. Доволно затваря очи. Диша равномерно.


3 минути по-късно: „Мамка му!”


Претъркулва се на обратната страна. Надига се на десен лакът. Смъква внимателно краката си от ръба на леглото. Първо десния, после левия. Изправя тялото си в три такта. Става и излиза от стаята. Тоалетно казанче и сънени стъпки. „Още само две седмици.

Чува се шум от дупе върху чаршаф. Леко покашляне. Тихо изсумтяване. Още две леки покашляния. Три дълги уаа, уаа-та. Изпод съседния юрган се протяга ръка и започва хаотично да опипва въздуха, тръстиковата кошница, спалния чувал, чаршафа около спалния чувал, главата, която се подава от спалния чувал. Кх-кх. Топъл въздух, някакво ухо, нос колкото грахово зърно, мъх. Юрганът се размърдва откъм горната страна. Топка косми се подава и се обръща по посока на тръстиковата кошница. Ръката продължава трескаво да опипва ръбовете и гънките по вътрешността ѝ. А-ха. Ловко хваща фосфорисциращото кръгче с два пръста, а с другите три се придвижва трескаво по спалния чувал, мъха и носа колкото грахово зърно. Уаа-уаа. Кутрето внимателно опипва върха на носа, докато останалите пръсти бързо пъхат светещата точка в малката цепнатина под него. Мньом-мньон-мньом. Светещата точка се мърда в тъмното. Топката косми доволно се скрива обратно в юргана, а ръката тържествуващо се оттегля и прибира на топло. Всичко утихва. Светещата точка спира да се движи. Въздухът не помръдва.

3 минути по-късно:

Мньом-мньом.
Пльок.
Кх-кх.

Чува се шум от дупе върху чаршаф.

Коментари