Яна Копчева

от Яна Копчева

За девет месеца дъщеря ми мина през всички начини на заспиване, възможни за бебе.

 

Заспиваше след всяко хранене.

Не заспиваше след всяко хранене.

Заспиваше в леглото си нощем, обърната наляво или надясно.

Заспиваше през деня, докато аз готвех в кухнята.

Не заспиваше, когато усещаше, че просто съм си пуснала сериал.

Заспиваше на рамото ми. Добре че имам добре уплътнено рамо, чудела съм се как ли заспиват бебетата на кокалести рамена. Разбира се, че майчиното рамо е най-удобно. Без значение размера, цвета, мекотата или колко се повдига, когато майката диша.

Заспиваше в слинг, а после и в количката.

В количката винаги навън, а понякога и вкъщи.

Заспива в раницата за бебеносене всеки път. С изключение на едно цяло пътуване с метрото от Васил Левски до Люлин. Просто бях забравила бибата.

Започна да спи нощем по 5, 6, 7 часа без прекъсване. После станаха 9.

Заспиваше, и все още заспива на гърда, при вечерното хранене.

После в леглото си.

После не искаше в леглото си и сега спи до мен.

Това е най-сладкото малко и тясно място, където спя.

Спи в юнската горещина сгушена в мен.

Това е откакто откри заспиването на една страна. Да, мила моя, удобно е.

Веднъж заспа по корем със забит в матрака нос и ми изкара акъла. Въобще не ме отрази, когато я обърнах по гръб.

А, забравих да спомена всички заспивания през деня, когато ми се е искало да имам поне още една ръка – двете да държат ръчичките, третата да гали челцето.

И предстоят приказки, гушкане, целувки, “не ми се спи”. И още колко ли начини на заспиване…

И от сън спомен има.

Да, помня всеки път, когато тя вече сънува, стиснала силно пръстите ми.

Диша и издиша. Съвсем тихичко.

Освен, когато е със запушен нос. Тогава хърка.


Още истории от ЯНА КОПЧЕВА=>

Коментари