от Десислава Танева
Месеците на бременността, дните около раждането на детето и първите 3-4 месеца бяха изпълнени основно с паника, притеснения и стрес. Не, не сме имали проблем, просто първо дете.
Едва напоследък, освен да се притесняваме, усещаме радост и дори (представяте ли си!), започнахме да се забавляваме. Всяко дете е различно, а нашето е ококорено и много любопитно. Изначално смятахме подходът ни да е свързан с възможно най-много чергарстване от най-ранна възраст. Ако детето позволи. А, то оказа се, направо напира за подобни възможности.
Моята майка е водила за мен дневник в една тетрадка, до първата годинка. Записвала е емоции, впечатления – първо зъбче, първи думички, кога съм проходила. Сега пиша аз.
Помня – заради него. Лепя снимки, в хартиен дневник, записвам, със своя почерк, не на компютър.
Вижте също: ПЪТУВАНЕТО КАТО ПОДАРЪК=>
За изминалите почти 7 месеца се случи ето какво:
- първи джаз концерт (него го проспа – аз слушах доста джаз, докато бях бременна, та мисля, че се почувства спокоен, като в майчината утроба);
- първи урок по плуване (много смях, пляскане с крака и с ръце, една полу-удавена треньорка);
- първи туристически преход (по пътека, по която доказано се срещат мечки – от наша гледна точка го заведохме да види роднините си, нашата малка мечка);
- първи палатков къмпинг на поляна в планината (хайде, тази година през нощта преспивахме в близката хижа, но догодина няма да се размине с палатката);
- първо качване на каяк (отново много смях и доволно лице, водата му харесва, и няма как, нали е наше дете).
Вижте също: ТРАЕН ПОСЛЕВКУС ИЛИ ЗАЩО ПЪТУВАМЕ С БЕБЕ=>
Навсякъде беше спокоен и любопитен, готов да се хвърли към всеки нов човек, да се закача, да “общува”. Спи прекрасно навсякъде. Изобщо, роден пътешественик!
Нашата цел като родители не е да се хвалим къде сме били с възможно най-малко бебе, нашата цел е детето ни да опознае света, да не се страхува да го изследва, да разбере отрано, че той предлага много възможности. И когато започне сам да взема решения, да може да избере своето “нещо” – да направи живота си такъв, какъвто го иска. А това става на базата на опит и проба.
Отказваме и да се чувстваме жертви на родителството. Наречете го егоизъм, но нашето семейство вярва, че децата са щастие и дар, а не дамоклев меч, размахан над главата ти, и че не е нужно да се откажеш от живота си изцяло, или от всичко, което обичаш. Макар че, какво не прави човек за децата си!
И въпреки че отговорностите и грижите са много, и повечето неща са малко по-трудни, всичко се свежда до правилна настройка и постигане на хармония.
Несравнимо щастие е в замяна на твоите усилия да видиш как един малък човек е щастлив и усмихнат.
Да видиш как прави едно или друго за първи път, с цялото любопитство и ентусиазъм на чистото си сърце и душа.
Вижте още от ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА=>
Вижте още по тема ПЪТУВАНЕ И ВАКАНЦИЯ =>
