Вероника Белчева

от Вероника Белчева

Напоследък всеки уикенд съм в планината, спя в хижи, нося си сама нещата, наскоро се прибрах от преход през резервата Парангалица.

Питам се обаче – откъде идва копнежът по планините?

Както всяко течение и стремеж, планинарството си има история. До 17 век планините са били считани за опасни, злокобни места, които да бъдат избягвани на всяка цена. До този момент голямото нещо е било да ходиш да гледаш руини в Рим или да правиш поклоннически пътувания.


Кавказки дневници в осем точки ParentlandВижте също: КАВКАЗКИ ДНЕВНИЦИ В 8 ТОЧКИ=>

 


Западнякът открива планините първо през Алпите и глетчерите им, после минава към южноамериканските планини и Хималаите. По същото време започва да се развива геологията. До 16 век вярването е, че Земята съществува от няколко хиляди години, но през изследвания на планините като каменни структури започват да откриват и колко дълбока и далечна е геоложката история всъщност.


Поетите започват да пишат оди за планините, появяват се и в литературата като обект на сюблимно възхищение, само за най-смелите, планините като ковачи на характер. А когато писателите почнат да пишат за нещо, те постепенно променят и настроенията спрямо него.


Книгата “Mountains of the mind” например, е страхотно изследване на планинарския мерак.

В България още от края на 19 век се заформят първите туристически дружества, които си изграждат и хижи. “Скакавица” в Рила, “Алеко” за Витоша. Първото Ком-Емине се провежда за първи път 1933 г., все от млади ентусиазирани романтици, вдъхновени от тая обща еуфория около идеята за планината.


Вижте също: ПЪТУВАНЕТО КАТО ПОДАРЪК=>Пътуването като подарък

 


Питам се, защо пък е толкова интересно ходенето на планина, какви качества олицетворява? Всяко поколение носи някакъв нов слой към възхищението спрямо нея.


Да, великолепни са потоците, и въздухът, и гората, но какво наистина има там? Ще ви кажа. Нашето въображение е в планините.


Качествата, които приписваме на героите на планината – висок морал, граден от трудностите; изгревите и залезите като величествени преживявания, възвисяващи духа; подлагане на невероятни опасности, които демонстрират живец. Човешките измислици, напомпани до краен предел и раздувани от поколение на поколение.

Малко съм разочарована като разбирам, че целият шум около планините всъщност е натрупване от човешкото въображение, нуждата ни да имаме алтернативни висини (където запълваме и нужда от духовност); легендата, създадена от различни философски и романтични течения. Превръщаме планината в идея за планина. Идея, на която приписваме огромна духовна система, търсим гигантски ресурс за това да ценим живота си.


Ерата преди децатаВижте също: Ерата ПРЕДИ ДЕЦАТА=>

 


Но и съм много облекчена. Това значи, че не е нужно да постигам каквото и да е горе, нямам на кого да доказвам характер, само защото съм качила незнамсиколко върхове за минимални часове. Планината не ме съди, не ми слага медал. Ние си го правим това с морала и с възхищението, ние ѝ го приписваме.

Може би няма да се качвам всеки уикенд. Може би ще ходя, но по други причини: не за да допринасям към възхищението, а защото просто тоя ден, в тоя момент, имам нужда да се пораздвижа и да позяпам нашироко – с отворено съзнание и с мисълта, че светът е такъв, какъвто го виждаме.


Вижте още от ВЕРОНИКА БЕЛЧЕВА=>

Коментари