Няколко човека ме попитаха защо съм прегърнала идеята. Идеята е да покажа родителството и отношението към децата през очите на хората в различни от хетеросексуалните връзки.
Да си призная, нищо не съм прегръщала. Имам приятели и познати, които са гей.
Самата аз съм хетеросексуална, но не бих изгонила Робин Райт от леглото си.
Не съм ходила на нито един гей парад в живота си.
Не познавам законодателството нито на нашата, нито на коя да е друга държава в света.
Изобщо, малко съм невежа по темата.
Много често при вида на хора, които не можем да автоматично да класифицираме според конвенционалните си разбирания, веднага свързваме това с тяхната сексуалност. Оказва се, че не е точно така и че биологичен пол, социална идентичност и сексуалност са много различни неща.
Интересът ми е провокиран от желание да бъда адекватна, когато чета, гледам, слушам за такива хора и тяхното ежедневие, както и когато разговарям с някои от най-близките си приятели.
Искат ли да имат деца? Защо? Как?
Надявам се да разширя мирогледа си, а и на тези от вас, които го намират любопитно и полезно.
Но най-вече го правя, защото съм убедена, че двама мъже (или две жени) пляскат също толкова добре на училищни представления, колкото мъж и жена.
Първата история предстои в понеделник, 19 септември.
⇒ Още статии от Катерина Георгиева