В края на годината и малко преди празниците имахме удоволствието да се срещнем с Диян Стаматов, директор на 119 СУ “Академик Михаил Арнаудов и Ваня Манова, мениджър на Mastercard за България, за да си поговорим за технолигиите в училище, учебната среда, ролята на родителите, добрите примери от миналото и образователната система като цяло.

119 СУ е първото училище с електронна система за столово хранене, въведена с подкрепата на Mastercard.  Платформата спестява време и усилия на родителите, улеснява децата и превръща училището в наистина модерно и съвременно място. Идеята е тази добра практика да продължи и в други училища, надяваме се това да се случи съвсем скоро.

Как бихте определили новата платформа за училищно хранене – като революционно нововъведение, като експеримент, или като нещо съвсем обичайно в дигиталната ера, в която живеем? Колко време беше нужно за въвеждането на системата?

Vanya_Manova

Ваня Манова – мениджър на Mastercard България

Електронната система за столово хранене, която въведохме в 119 СУ, е по-скоро едно практично решение, което използва възможностите на дигитализацията да прави средата по-удобна за всички участници в даден процес. Надяваме се успешното реализиране на този проект да се превърне в примера, от който ще се „заразят“ много други училища. Голямата промяна в средата, не само образователната, е възможна благодарение на малки стъпки в правилната посока. Отне ни около две години от идеята да предложим съвременна алтернатива на остарялата система с хартиени купони до готовото решение, което вече много бързо и лесно може да се внедри във всички училища в страната.

Диян Стаматов - директор на 119 СУ

Диян Стаматов – директор на 119 СУ

В допълнение, бих искал да отлича както професионализма на нашите партньори от Mastercard и ОРАК, така и проактивността и ангажираността на училищния персонал, който спомогна за безпроблемното въвеждане на системата. Вече получаваме много добра обратна връзка от родителите – те са благодарни за удобната алтернатива, която им предоставихме. Децата също са щастливи, че използват нова технология.

DSC_0574_web

Как дигиталната платформа улеснява родителите, учениците и учителите?

Диян Стаматов: Електронната система за столово хранене решава няколко проблема, пред които бяхме изправени както ръководството и персонала на училището, така и родителите и децата. За нас, дигиталната платформа означава улеснение и подобряване на ефективността на процеса с училищното хранене. Тя е свързана и с повишаването на сигурността в училището, тъй като намали достъпа на външни хора в сградата. За родителите възможността да осигурят онлайн обяда на своето дете означава много спестени часове, изгубени всяка седмица в чакане на опашката в училищната столова, закъснения за работа, нарушаване на ритъма за деня и седмицата. И всичко това, за да осигурят нещо толкова основно и важно като храненето на децата им. За учениците също е далеч по-лесно и интересно да носят единствено заредената карта със себе си, вместо хвърчащите хартиени купони, които непрестанно губеха или забравяха вкъщи.

Ваня Манова: Благодарение на дигиталната система, родителите вече могат да проверяват онлайн седмичното меню, да следят за информация за всички алергени, съдържащи се в продуктите, да проследяваме дали детето е използвало порцията си и да заплатят за училищния обяд онлайн по всяко време, от всяко място, през лаптоп или телефон. Което освен удобство, създава и спокойствие, че детето се храни пълноценно и не пропуска да обядва. Ако на ученикът се наложи да отсъства, закупеният по електронен път купон може да се пренасочи за следващ ден. Заявяването и пренасочването на хранения по електронен път от своя страна дава възможност на кетъринг компаниите да оптимизират дейността си, като предвиждат с по-голяма точност броя порции, които да подготвят за съответния ден.

DSC_0573_web

Електронната система ни позволи да дадем на родителите и още една възможност, за която често забързаното ежедневие е оправдание – да участват без да инвестират свои средства и допълнително време в осигуряването на по-добра среда за своите деца и за деца в рискови общности. За всеки закупен през онлайн платформата на 119 СУ с карта Mastercard обяд, компанията дарява средства както за закупуване на системи за пречистване на питейна вода, които скоро ще са достъпни по всяко време на учебния ден в училището, така и за фонда на Световната продоволствена програма (WFP) към ООН за осигуряването на един училищен обяд за дете в Руанда. Липсата на осигурено училищно хранене е причина за отпадането от образователната система на голям процент от децата в подобни територии. Така българските родители помагат за осигуряването на училищния обяд там и дават възможност на много деца да останат в училище и да учат.

Как дигитализирането на средата би помогнало за учебния процес, и като цяло за по-добрата мотивация и любопитство към знанието у учениците?

Диян Стаматов: От практиката знаем, че всяка новост, която сме въвели в училището, се радва на интерес от страна на децата. Затова трябва да променяме непрестанно училищната среда. А и самите деца са доста напред в използването на технологиите – ако не ги виждат в училищната среда, рискуваме да изгубим доверието им към училището като мястото, което ги подготвя за живота.

Ваня Манова: Електронната система, с която децата получават обяда си всеки ден, е добър пример в посока изграждането на дигиталните умения на учениците. Те виждат колко лесно и удобно е да получат порцията в стола само с едно докосване на електронната карта до четеца. Това е пример как те могат да открият отрано предимствата на новите технологии, да свикнат с използването им от малки и по този начин да бъдат по-подготвени за момента, в който ще пораснат и ще станат пълноправна част от все по-дигитализиращата се обществена и работна среда.

DSC_0595_web

Има ли опасност прекаленото дигитализиране да отнеме от човешкия елемент в ежедневието на децата ни? Смятате ли, че прекаляват с употребата на електронни устройства и какъв контрол трябва да се упражнява, поне в ранна възраст?

Диян Стаматов: Не бива да разглеждаме иновациите като заплаха за човешкия фактор. Няма как ролята на учителя да бъде променена от навлизането на технологиите, защото човешкият фактор в комуникацията и подхода към децата е уникален. Новите технологии обаче имат място в училището, защото те са част от средата, в която живеят и растат децата ни, и в която след време ще се реализират професионално. В училище можем и трябва да показваме на децата добрата страна на технологиите и как те могат да допълват комуникацията, да правят ежедневието по-модерно и по-интересно.

Ваня Манова: Трябва да спрем да разглеждаме училището единствено като място за преподаване и усвояване на учебен материал, а да изградим училищна среда, в която подготвяме децата за техния бъдещ успех и професионална реализация. Естествено и на мен като родител ми се е налагало да налагам лимити по отношение на времето за използване на определени електронни устройства, особено когато говорим за развлечение. Животът без технологии обаче е невъзможен и вместо да ограничаваме децата, нашата по-важна роля е да ги научим за какво да внимават при употребата им и как да се възползват максимално от възможностите им. С примери като дигиталната система за хранене в училище показваме на децата реалните ползи, които могат да носят новите технологии и това е изключително важно.

DSC_0597_web

Кое ви тормози в образователната система – и като професионалисти, и като родители? С какво бихте започнали, ако реформата е във вашите ръце и правомощия? Кое в българското образование ви се струва напълно неприемливо и кое определяте като ярък добър пример?

Диян Стаматов: Знаете ли, в момента сякаш съществуват две паралелни образователни системи – в едната има постоянни проблеми, които стоят нерешени с години, а в другата инициативността на колективите е двигател на положителната промяна. Реформата в образователната система трябва да бъде непрестанен процес – и учебната програма, и учебното съдържание, и методологията за преподаване трябва да се развиват и адаптират спрямо съвременните потребности. Реформата не е мръсна дума, стига да се прави последователно, отговорно и в интерес на развитието и добрата подготовка на децата.

Може ли да съществува перфектна образователна система? Нужна ли е глобална реформа в начина на преподаване и училищните формати?

Диян Стаматов: Не намирам идеята за глобално унифициране за подходяща. Всяка държава има уникална образователна система, която е съобразена с редица местни особености. Да вземем например финландската система, която често е сочена като образец – аз съм убеден, че тя не би функционирала със същия успех, ако бъде приложена без адаптиране в България.

Ваня Манова: Ние можем да се възползваме от положителните глобални примери и да видим как можем да ги адаптираме към българските училища, за да подготвяме децата като конкурентни на връстниците им в държави, които са по-напред от нас в редица отношения.

DSC_0587_web

Как училището може да стане по-атрактивно и уютно място за децата ни?

Диян Стаматов: Можем да направим училището място, на което децата отиват с желание и си тръгват заредени с положителни емоции, като непрекъснато им предлагаме нововъведения – в учебната програма, в подхода и методиката, в материалната база. Ролята на учителя също е от огромно значение за създаването на интерес и любопитство сред учениците, затова се стараем да работим и в посока непрестанната им квалификация. Важно е и да включваме учениците в различни класни и извънкласни дейности – те се включват с интерес и се мотивират допълнително.

Ваня Манова: За развитието на училищната среда сме отговорни всички – и като граждани, и като родители, и като професионалисти в различни сфери. В Mastercard сме привърженици на тезата, че няма нерешим проблем или въпрос, стига да намериш подходящите партньори. С общи усилия, със събирането на компетенции в различни сфери, можем да предлагаме решения, които да въвеждаме в училищата, за да създаваме на децата удобство и интерес. Съвместният ни проект с ОРАК Инженеринг и 119 СУ е отличен пример за това.

DSC_0590_web

 

Какъв би бил идеалният училищен обяд според вас?

Диян Стаматов: С електронната система постигнахме организация на процеса, която е ефективна и удобна за всички. Следващата стъпка е да се създаде възможност за избор в менюто, чрез разнообразие на ястията и продуктите. Така от една страна родителите ще могат да избират най-подходящата за детето им храна, съобразена с индивидуалните потребности на детето, с религията и убежденията на семейството. Ако децата също участват в процеса по избор на обяд от едно разнообразно седмично меню, ще сме сигурни, че те ще изяде порцията и плодовете с удоволствие.

Кои са добрите примери в учебната среда от вашето детство, които сега са само спомен? 

Диян Стаматов: Редът и организацията във всеки един аспект – от отношението към училището като институция, през авторитета на учителите, до посещението на часовете. Стремим се и днес да възпитаваме децата в тази посока.

Ваня Манова: Уважението към учителите е нещо, в което лично аз възпитавам децата си и с което не съм съгласна да се правят компромиси. Хубаво е да се взимат положителните примери от миналото, но е още по-важно да гледаме в бъдещето и да се опитваме да променяме средата спрямо развиващия се свят.

DSC_0586_web

Как могат родителите да участват активно в подобряване на учебната среда? Имат ли те желание за съдействие или по-често са само странични наблюдатели на случващото се  в училище?

Диян Стаматов: При нас функционират активно Родителско настоятелство и Обществен съвет, чиито ръководства и членове са съпричастни към всички инициативи, които организираме. А много често те самите са автори и двигатели на много хубави промени. Съвместните усилия на училищното ръководство, родителите, а също и партньорски организации и компании, много често стои в основата на положителните примери в отделни училища и в образованието като цяло.

Ваня Манова: Това, което казва г-н Стаматов, е наистина много важно. Родителите трябва да осъзнаят, че училището с нищо не им е длъжно. Напротив, ние сме тези, които можем с подкрепата на инициативните директори да го направим привлекателно за децата и те да ходят с желание там. Когато се съберат много страни със своите компетенции, възможности и ресурси, тогава промяната е възможна.

DSC_0602_web

Залагате ли на публично-частните партньорства за подобряване на образователната среда? Достатъчни ли са те в момента и можем ли да разчитаме само на тях?

Ваня Манова: Българското образование е един от секторите, в които има най-високи очаквания и необходимост от въвеждането на нови технологии. Ние вярваме, че двигателят на една мащабна дигитална промяна в учебната среда може да бъде активното публично-частно партньорство. Затова за нас проектът, реализиран с нашите партньори от ОРАК Инженеринг и 119 СУ, е толкова значим – с него доказахме как едно публично-частно партньорство може да бъде успешен пример за промяна на средата.

Диян Стаматов: Вярвам, че добре аргументираната идея и проявената инициативност винаги довеждат до намирането на съмишленици. От една страна, бизнесът може да бъде добър партньор на образователните институции – все пак, той разчита на нас да подготвяме успешните бъдещи кадри, които ще са двигател на икономическия и обществения живот. От друга, компаниите разполагат с експертиза и ресурси, без които добрите идеи, които имаме, биха останали само на хартия.

Какви сътруднчества ви предстоят през 2018?

Ваня Манова: 2017-а беше много ползотворна за сътрудничеството ни със 119 СУ. Освен електронната система за хранене, с момичета от шести клас проведохме първото издание на глобалната инициатива Girls4Tech в България. С помощта на наши ментори провокирахме по увлекателен начин интереса на момичетата към кариера в сферата на науката, технологиите, инженерството и математиката. Убедени сме, че и през 2018-а ще продължим да си сътрудничим както с ръководството на 119 СУ, така и с други образователни и обществени институции, за да насърчаваме младите и да им разкриваме света на иновациите по достъпен, интересен и вдъхновяващ начин.


Вижте още по тема ОБРАЗОВАНИЕ=>

Вижте още по тема УЧИЛИЩЕ=>

Вижте още от категория КАУЗИ=>

Коментари