Аз съм лошият в страшния филм. Е, понякога се усмихвам. Но само с повод. Просто съм „госпожата“.

Питам се, не съм ли понякога прекалено жестока и строга, груба и пряма. Всъщност вероятно съм. Но така трябва. Защото в света на тези прекрасни принцеси и принцове, тези невероятни, красиви, добри във всичко шестгодишни мили мамини мишленца – в този розов свят има нужда от един страшен лош вълк, от една баба Яг(н)а, от една лукава вещица и зла магьосница. Има нужда от някой, който да спука сапунения мехур, с който някои родители днес обграждат своите наследници, защото, нали, трябва да сме приятели с децата си и не искаме те да ни мразят.


Не, не ми харесва да повишавам тон и да се мръщя. И се изумявам как в края на деня, след всички викове и наказания, някой идва и ме гушва и казва: „Госпожо, обичам ви!”


Трябва да има някой, който да играе лошото ченге. Налага се. И аз не съм съгласна това да е ролята на учителя. Но май все по-често така се получава.

Длъжностната ни характеристика включва:

  • фуния за вкарване на знания в главата;
  • връзване на връзки всякакви;
  • умение за силно викане по избиващи се в другия край на игрището диванета;
  • безкрайна доза търпение, свързана с многократно повторение на едни и същи фрази.

В края на деня шъткаме на телевизора или командваме съпрузите си да си седнат на мястото. И чакаме отпуската през лятната ваканция.

До следващия 15 септември, когато пак сме красиви и усмихнати…

⇒ Още статии от Яна Копчева

⇒ Още по темата Училище

⇒ Още от категория Деца 4-10 г.

Коментари