Ставам на 32. Само преди няколко дни съм родила и затова нямам голям спомен от собствения си рожден ден от тази година. Детето ни е планувано, бременността беше повече от лека – без нито едно повръщане, без киселини (уверяваха ме, че „ще има, ще видиш“), с много сън.

На 32 съм. Кърмя, ходя на разходки с бебето, то отвръща със спокойствие и без рев, но с малко сън. Животът добива нови измерения, щастието – също. Отново се появява цикъл, всичко е наред. Не ми се забременява пак – искам егоистично да се порадвам първо на това дете, пък после – ама разбира се – ще има второ. Сигурна съм, че ще има, толкова добре си го представям.


И така, един ден – само година и няколко месеца след раждането – цикълът ми го няма. Изтръпнах.


Представих си се с второ, а първото дори не е проговорило. Ужас. Представих си се с една от онези колички, които са като совалки – две седалки, една зад друга. Божичко, какви мускули ще направя. Ох, само дано да е лека бременност – като първата. Ама каква съм късметлийка, нали се пазeхме? Таткото! Той е виновен! Не може така да ми дава зор, не искам толкова бързо, ох, ужас. На 33 и малко съм.

На 33 и малко. Не съм бременна. Аз съм в менопауза. Ей така, от днес за утре. Топло ми е. Плаче ми се. Не ми е топло. Плаче ми се. Избухвам. После съм добра. Като ПМС, ама постоянно – по цял месец. Един след друг – мили и отвратителни, добри и не дотам добри лекари ми съобщават общо взето едно и също. Е, едните казват неща като това, че все пак съм имала късмет, имаме едно дете, сега с малко хормони ще вкараме и преждевременното остаряване в ред и ще живея нормално. Другите казват – ама вие какво си мислите, деца се раждат от 17 до 27, къде сте тръгнали?


Обаче, честно, ако още някой ми каже, че трябва да съм щастлива, че имам едно дете, ще го застрелям. Защото месеци наред само като го погледна и избухвам в рев.


Представям си как сме уцелили последната нормална яйцеклетка. Само няколко месеца по-късно щеше да е приключило. Ако в онзи ден се бяхме сдърпали за нещо и не бяхме правили секс? Ако бяхме болни? Ако бях решила да изляза с момичетата и той беше заспал преди да се прибера? За един ден щях да си проваля целия живот. Мразя да ме наричат късметлийка. Защото ми се реве от тази дума. Общо взето от всичко ми се реве.

На 35 съм, повече към 36. Имам си няколко хормонални килограма отгоре. Няколко дни в месеца пия един коктейл от хормони, който ме кара да искам да захапя дори калкулатора, толкова неестествен и яростен глад. Настроенията са овладяни, топли вълни нямам. Детето говори, расте, ходи на градина. Радва ни, целува ни, опитва се понякога да удари и стоически понася лекцията след това. Научи се да кара колело, най-после се научи и да спи през нощта. Няколко пъти вече пита защо няма братче. Само първият път беше страшно, след това го преживяхме.

Заедно сме. Въпреки неговия оптимизъм и моя песимизъм. Въпреки неговото: „Всичко ще е наред“ и моето несъгласие, че нищо не е наред.

Вече имам и сили да си кажа диагнозата – изчерпан яйчников резерв.

Коментари