от Елица Жекова
Мама е учителка. От тези, които помниш с добро цял живот. За които се сещаш с усмивка и уважение и след 20 – 30 години.
Мама е типична учителка, в най-добрия смисъл на тази дума. Тя е внимателна, търпелива, умна, способна, начетена, модерна, в час с новото. Винаги обяснява с най-точните думи. Винаги изчаква да разбереш, да опиташ, да повториш. Не се ядосва, ако сбъркаш. Винаги има нова идея.
Ръцете на мама са малки, бели и нежни. Ръцете на мама са най-точния термометър, най-бързото лекарство, най-силното успокоително, най-сигурната хватка… Сръчни и внимателни, изпипват всеки детайл с огромно търпение и желание. Затова и всяко нещо, с което се заеме, се получава.
Ръцете на мама отдавна не са с онзи безупречен маникюр в малиново, който мечтаех да имам и аз… времето и грижите санатежали и са се подписали с тънки линийки върху тях. Но все още правят най-пухкавите милинки, най-най-хубавата мусака, най-правия шев, най-безупречния декупаж, най-най-най… Все още милват най-нежно и носят най-много – заради всички нас.
Честит празник, мамо!
(Колкото и да съм голяма, силна и самостоятелна, аз винаги ще съм твоето малко момиче.)
