Виолета Азис

Виолета Азис

*Всеки четвъртък между 10 и 12 ч. в долния десен ъгъл на сайта можете да получите безплатна психолигическа консултация от Виолета в редовния ни разговор на живо, както и да зададете въпроса си по темата в края на публикацията. 

“Здравейте, проблемът, който срещам с моя син на 4 г. е, че доста често мрънка и хленчи. Почти за всичко първата му реакция е да се размрънка, дори и за неща, за които не бих му отговорила отрицателно.
Другият ми проблем е тръшкането, ревът, сърденето, когато нещо не е на неговото. Много рядко приема спокойно неща, които не са в съответствие с неговото желание.
Благодаря!”

Въпросът е зададен от майка на момче. Синът ѝ е единствено дете (и внуче) в семейството. Много чакано, обичано и обгрижвано дете.
Тя е човекът, който основно се грижи за детето и тази, която се опитва да въвежда правилата във възпитанието.
Нейният съпруг, и баща на момчето, тя описва като по-мек, склонен на компромиси, който позволява повече неща и отстъпва.
Момченцето често гостува на баба си, а тя, като голяма част от бабите и дядовците, е либерална и позволява “забранените” от мама неща.

Всъщност двата проблема, които майката споделя, са свързани и се допълват.

Винаги е по-добре родителите, или хората които отглеждат детето да определят правилата във възпитанието и всички останали  да се съобразяват с тях. Разбира се, в много случаи това е трудно и понякога дори невъзможно, но поне в семейството е постижимо.

Децата са изключително интуитивни и изобретателни. Те усещат и умеят перфектно да боравят със слабостите на възрастните. Всеки знае, че когато “номерът минава”, това се превръща в тактика за постигане на целите. В случая мрънкането, ревът и тръшкането са точно такъв опит на момченцето да наложи своето.

Въпрсът по-скоро е какво да се направи в такива случаи.

Няма точна формула, но все пак е хубаво да има ред, който да се спазва максимално. Може би на някого ще прозвучи парадоксално, но децата се успокояват именно, когато има ясни правила. Разбира се,  изключенията са допустими, но наистина рядко (не за друго, а защото именно тези изключения в последствие стават отново способ за манипулация).  Що се отнася до живота, сигурността и здравето на децата, смятам, че по-добре да няма изключени.

Трудно е само един човек да въздейства за неутрализирането на подобна ситуация, а и не само. Трудно е само един човек да възпитава дете. Ако е възможно членовете на семейството активно да се опитат да регулират себе си, това със сигурност би допринесло за положителен резултат. Когато детето разбере, че няма как да се налага, или по-скоро, че дори да се опитва, по-важно е решението на възрастния, вероятно ще спре да ползва тази тактика, защото няма да постига целите си.

В противен случай, ако единият позволява, а пък другият забранява, детето се обърква. Със сигурност е по-приятно да ти се позволи нещо, независимо колко е вредно и нередно. Но тогава забраняващият става враг. Единият е добър, а другият – лош.

Всички забрани и правила трябва да бъдат аргументирани и обяснени, дори на най-малките деца, защото забрана без обяснение се превръща в нещо друго, което не е полезно и няма желания ефект. Напротив, вероятно ще предизвика страх и агресия, вместо осъзнаване и разбиране.

 

Бихте ли споделили какви тактики ползвате вие в трудни ситуации?

Как е във вашето семейство, кой е строгият?

Коя е най-трудната/абсурдна ситуация, в която сте попадали?

Как се справя партньорът ви с фасоните на децата?

Моля, влезте в профила си, за да оставите въпрос.


 

Коментари