Виолета Азис

Превод: Виолета Азис

Не наказвам децата си. Когато чуят това, някои хора автоматично решават, че не ги възпитавам или че им позволявам да се държат както си искат, което изобщо не отговаря на истината.

Сравнително стриктна съм по отношение на дисциплината.  Как според вас става това, без наказание? Ще разкажа, може да е полезно:

Наказание

Аз лично виждам наказанието като нещо, което родителите предприемат, за да предизвикат такъв дискомфорт у детето, че то да не повтори постъпката си. Обикновено наказанието не е пряко свързано с постъпката и се предприема с цел детето да “заплати” за грешките си.

Например шамаросване, отнемане на играчки или привилегии, изпращане в друга стая, др.

Дисциплина

Дисциплината от своя страна е учене и инструктиране. Целта на дисциплината е да може детето да се научи как да управлява само поведението си, да изразява емоциите си конструктивно, да разбира причината и следствието за постъпките си и да придобие умение да се контролира самостоятелно. Това ще рече, че понякога детето ще трябва да понася последствията от своите избори, като те няма да бъдат наложени от родителя, както при наказанието, а ще бъдат естествено следствие на изборите, които то само прави.


В случай, че детето трябва да понесе неприятни последици от действията си, родителят би могъл да му съчувства и да покаже, че разбира разочарованието, но няма как да помогне, освен да бъде до него. Подкрепата е изключително важна. Детето научава следствията и поема отговорност, но получава разбиране.


Разделила съм последиците от постъпките на два вида – естествени последици и логически последици.

Естествените последици възникват като резултат от поведението на детето и неговите избори. Например: дете оставя колелото си без надзор и вследствие на това, то се чупи. Естествената последица е, че то няма колело и родителят не купува ново.

Логическите последици са наложени от родителя и са пряко свързани със събитието. В по-горния пример, родителят би могъл да предложи на детето да събере пари, като помага в домакинската работа, за да може да си купи ново колело. Друг пример би могъл да бъде – отнемане на играчка, с която детето си играе, ако тя е застрашаваща за живота или здравето на детето или на другите около него.


Основна разлика между наказанието и логическите последици е тонът, с който се осъществява комуникацията.


Позовавайки се на опита на детето, говорейки с любов и разбиране, то осъзнава причините и следствията от своето поведение. Вероятно ще бъде ядосано на родителя, но ще разбере, че последицата е резултат от неговото поведение и има за цел да му помогне да израстне, а не да страда.

Тук трябва да отбележа, че някои защитници на позитивната дисциплина вярват, че логическите последствия са само прикрити наказания и че акцентът трябва да бъде върху решенията. Съгласна съм, че фокусът винаги трябва да бъде върху намирането на решение, но все пак ми се струва, че е просто въпрос на семантика. В по-горния пример – предложението на родителя детето да изработи само парите за велосипед, като помага в домакинската работа, би могло да се разглежда като решение или като логично следствие. Резултатът е един и същ. Ако логичното последствие на събитието не разреши проблема, то тогава то не е най-доброто и би могло да се предприеме друго.

Предполагам може да се твърди, че ако едно дете наруши договорката за гледане на клипчета или играене на игри на телефона, логично би било да му се забрани да го ползва за един месец например, но дали това е решение? Научава ли се по този начин детето да регулира времето си пред екрана и да спазва правилата? Или тази мярка единствено кара детето да страда, заради това, че нарушава правилата? В това се крие разликата. Мисля, че по-логично последствие би било да седнем заедно и да направим график за време пред екрана или набор от правила, съгласувани от родителя и детето, и следим дали това се спазва.

Защо без наказание? Мисля, че по- големият въпрос е: защо чрез наказание?

Какво научава детето, когато стои в ъгъла на стаята си? Какво научава, когато му е забранено да използва телефона си или да се вижда с приятели? Със сигурност става ясно кое е неприемливо за родителя, но на доста солена цена, а именно – обидата. Тя поставя във фокуса на детето поведението на родителя, а не неговото собствено.


Наказанието не учи детето какво да прави.


Ако едно дете е наказвано, заради това, че удря, когато е ядосано, но като алтернатива не е научено на подходящ начин да изразява негативната енергия и раздразнение, то няма да има необходимите способности да се справя с гнева, който всеки нормален човек изпитва в определени ситуации. Когато родителят го няма, твърде вероятно е това дете отново да се държи по същия неприемлив начин.

И накрая, наказанието би могло да създаде усещането, че след като вече е „платил дължимото си“, детето чувства, че му е простено и може да започне на чисто. Родителят поема отговорността, като го наказва, и след като “излежи” времето в стаята, детето е свободено от отговорността за действията си. Смятам, че е много по-важно за едно дете да се научи как да се справя и само да поправя грешките си, отколкото да прекарва време без телефон.


Липсата на наказание не е липса на дисциплина, а всъщност мисля, че изисква повече дисциплина.


Идеята е децата, които не са наказвани, да не са просто оставени на самотек да се измъкнат от всичко, което правят, а да им се дават знания и умения, необходими за успешно управление на собственото им поведение. Да поемат отговорност за действията си и да могат да коригират, когато възникнат проблеми. Това осигурява способност за решаването на проблеми, прави ги уверени и по-успешни в зряла възраст.

Хаосът в живота не се поправя с нос в ъгъла. Учете, не наказвайте.


Автор: Rebecca Eanes, is the founder of positive-parents.org and creator of Positive Parenting: Toddlers and Beyond. She is the bestselling author of 3 books. Her newest book,Positive Parenting: An Essential Guide, is more than a parenting book, it’s a guide to human connection. She has also written The Newbie’s Guide to Positive Parenting, and co-authored the book, Positive Parenting in Action: The How-To Guide to Putting Positive Parenting Principles in Action in Early Childhood. She is the grateful mother to 2 boys.

 

 

 

Коментари