Ирина Николова

от Ирина Николова

У нашите ще се прави ремонт. За първи път, откакто е купено жилището, или аритметически погледнато – цели 32 години.

Майка цял живот се оплаква от грозните, изтърбушени и неудобни мебели, баща ми не понася скърцащото черчеве, от което вълнуващо духа през зимата. Паднали са едни пари отнякъде и вече всички фактори са налице, за да се почне.

Брат ми – технически ръководител на обекта и главен бригадир –  си е взел отпуск, за да уговаря майстори, материали и цени, и в промеждутъците да изхвърля ненужните мебели. Нашите са на работа по цял ден. Вечерта, баща ми:

– Що ми е изнесено барчето навън? (барче – шкаф – поставка за телевизор с отделение за сервиз + сватбени чаши).

– Харесал съм една нова поставка за телевизор, много семпла и малка, направо ще се отвори половината хол! – обяснява се брат ми.

– Няма да ми пипаш барчето! То остава. Купил съм си го с първата заплата, не позволявам да се изхвърля!

– Ама нали ремонт правим?! – хълца в ъгъла брат ми.

– Ще правиш ремонт покрай барчето!

Почва се.

След два дни на оглед идва майсторът бай Ицо. Майка изпада в шок.

– Какви са тия мъже, дето влизат тука? Непознати! Знайш ли ги какви са! Не позволявам никой да стъпва вкъщи, въъън!

Аргументирано жената се притеснява някой да не ѝ открадне прогнилия диван или сватбените чаши. Брат ми се свива още по-дълбоко в ъгъла и принудително приема идеята, че ще извърши целия ремонт сам.

Пристъпва се към публични дебати по интериорните въпроси – неизбежна компонента на ремонтните работи.

Диванът няма нужда да се изхвърля, нов е, на 30 години, кво му е. (татко)

Тая маса мисля да си я сложа в кухнята, как ще ми е удобна като меся. (майка) Там вече има две маси и пиле не може да прехвръкне, ама нищо, здраве да има, и хляб.

Искам щори (татко). Кой ще ги мие?(майка, натъртено, с  елемент на злоба)

Искам спалнята в зелено (майка)

Искам спалнята в лилаво (татко).

Ти нали спиш в хола! (майка)

Майката на Калоянчо Parentland→ Вижте също: МАЙКАТА НА КАЛОЯНЧО

 

 

И така 10 дни.

След като на брат ми са му свършили и отпуска, и нервите, започва ремонт по същество.  Взимам си отпуск и аз. Викам извозваща фирма да натовари и изхвърли тоновете секции, фотьойли и прилежаща холна гарнитура, в отсъствието на дразнителите, пардон, родителите. Вечерта се разминава на косъм от цели два смъртни случая – двоен инфаркт поради изхвърлен диван. С малко сълзи и щедри обещания, че новият ще е копие на стария измолвам благословия ремонтът да продължи.


Следващите три до шест емоционално травматични месеца протичат около основната сюжетна линия – ние с брат ми казваме „Ще бъде така!“, а нашите викат „Не!“.


Накрая спалнята е боядисана в лилаво,  хола – в цвета на покривката от чеиза на  прабаба ми (86 лв. за тониране!). Изработен е диван по поръчка, удовлетворяващ всички нужди и претенции на баща ми, но пък майка ми решава, че новия диван повече ѝ пасва на натюрела, т.е вече тя ще спи в хола. И не само, издава нареждане баща ми да не ѝ се доближава до нейния диван.

Оная маса от кухнята може да я изхвърлите, всъщност, щото то аз кога пък толкова меся…

Абе, нямаше ли брат ти да взима по-малка поставка за телевизора?

Тука що не сложихте контакт да си включвам сешоара? (защото викаше НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ четири месеца без да спреш, майко!)

Брат ми се изселва за половин година в обезлюдено родопско село, аз се записвам на групова терапия, баща ми звъни по 6 пъти на ден да се оплаква колко му е тясно и неудобно новото легло в спалнята (явно фактът,че все пак я боядисахме в лилаво не компенсира липсата на дивана). Децата ни пък са най-доволни от всички, защото “На новите стени толкова хубаво се рисува, мамо, не ми запъва флумастерът!”.

Две години по-късно.

Ненадейно обаждане по телефона:

– Да ти кажа нещо, ама да не ми се сърдиш… Тоя диван, дето го купихте с брат ти, за нищо не става. Много е дълъг, направо затулва целия хол, а и снощи като си лягах, си ударих крака в нещо твърдо отстрани. Такива хубави дивани има в магазина на центъра, ама вие все не слушате майка си, като ви говори…

Говори си майка ни и този път, но аз наистина не слушам, мятам телефона през рамо и наум се кълна повече да не участвам в кооперативни ремонти с нашите. Никога и завинаги!


⇒ Вижте още от ИРИНА НИКОЛОВА

⇒ Вижте още по тема МОИТЕ РОДИТЕЛИ

⇒ Вижте още от категория ЕЖЕДНЕВНИ ИСТОРИИ

 

 

 

Коментари