Виолета Азис

от Виолета Азис

Според изследване на Центъра за контрол и превенция на заболяванията (CDC), 1 от всеки 12 тийнейджъри е правил опит за самоубийство в рамките на последните 12 месеца от времето на проучването*.

За съжаление самоубийствата са втората водеща причина за смъртността сред децата на възраст от 10 до 18 години в САЩ. И въпреки че не може да се посочи общ “типаж” на тези младежи, данните показват че някои групи са изложени на по-висок риск от други. Разбира се това не е пълният списък, а по-скоро общ преглед на рисковите групи:

  • Момичетата правят три пъти повече опити за самоубийство от момчетата, но момчетата умират от самоубийство четири пъти по-често от момичетата;
  • Често ЛГБТ младежите се смятат за по-високо рискова група, спрямо техните хетеросексуални връстници.

Самоубийството обикновено не се случва внезапно. Има редица стресови фактори, които могат да допринесат за тревожността и нещастието на тийнейджърите, увеличавайки възможността за опит за самоубийство. Част от тях са:

Депресия, психични заболявания и злоупотреба с вещества – Един от десет младежи страда от психични заболявания, достатъчно сериозни, за да доведат до самонараняване, но по-малко от 20% от тях получават лечение. 60% от тези, които извършват самоубийство, страдат от депресия, а 50-67% от самоубийствата са свързани с употребата на алкохол и наркотици;
Агресия и бой – установена е връзка между междуличностното насилие и самоубийствата, както при момичетата, така и при момчетата;
Домашната среда – липса на сплотеност, високи нива на насилие и конфликти, липса на родителска подкрепа и отчуждение от и в семейството;
Обкръжаващата среда – това са младежи, които са изложени на насилие или растат, без да осъществяват здравословни връзки с възрастни, и следователно не получават необходимите насоки, които да им помогнат да се справят с ежедневието си;
Училищната среда – младежите, които се затрудняват с учебния материал, не усещат подкрепа и разбиране от учителите си или имат лоши отношения с връстниците си;
Предишни опити за самоубийство – младежите, които са опитали да се самоубият, са изложени на риск да го направят отново;
Културни фактори – промените в ролите и очакванията към двата пола, както и чувството за изолация и виктимизация могат да увеличат нивата на стрес и уязвимостта на младежите. Освен това, в някои култури самоубийството може да се разглежда като рационален отговор на срама;
Фамилна анамнеза – история на психичните заболявания и самоубийства сред други членове на семейството, водят до повишен риск от самоубийство за младежите;
Самонараняване – това поведение може да включва удари в главата, порязвания, изгаряния, ухапвания, отваряне на съществуващи рани. Докато самонараняването обикновено сигнализира за появата на по-сериозни проблеми, причината за това поведение може да варира от натиск от връстниците до силно емоционално разстройство;
Ситуационни кризи – приблизително 40% от самоубийствата на младежите са свързани с конкретни събития, като смъртта на любим човек, загуба на ценна връзка, развод между родители или сексуално насилие. Обикновено тези събития съвпадат с други рискови фактори.

Според данните има определени поведения или характеристики, които могат да ни предупредят за възможен повишен риск от мисли за самоубийство. Някои от най-често срещаните са перфекционизмът, разстройствата на ученето, по-самотните и изолирани младежи или такива с ниска самооценка, както и насилваните или пренебрегваните.


Установено е, че четирима от петима тийнейджъри, които обмислят самоубийство, дават ясни предупредителни знаци за своите намерения.


Много пъти тези признаци имитират „типично тийнейджърско поведение“, но ако знаците се повтарят в продължение на определен период от време, а поведението на детето на моменти не е характерното за него, е необходимо да се повиши вниманието спрямо тийнейджъра. Това са част признаците, за които да се оглеждаме:

– Заплахи за самоубийство: както директни или косвени изказвания, така и в оналайн платформите, които детето използва:

„По-добре да съм мъртъв.“
“Няма да ви притеснявам още дълго.”
“Ще бъдете по-добре без мен.”
“Мразя живота си.”
“Ще се самоубия.”

– Обсебеност от темата за смъртта или самоубийствата – Есета и стихотворения на тази тема; рисунки, изобразяващи смъртта;
– Окончателна подготовка – След като вземат решението да прекратят живота си, някои младежи започват да раздават ценните или любимите си вещи, приключват с поетите си ангажименти и/ или се сбогуват със семейсвтото и приятелите си;
– Споделяне за чувство на срам, вина, унижение или отхвърляне;
– Емоционалният стрес и трудностите могат да доведат до физически оплаквания, като болки в главата, болки в стомаха, загуба на енергия и др;
– Поемане на прекомерни рискове, безразсъдно поведение.

Едно от нещата, които може да направим като родители е да гледаме и слушаме децата си и да обръщаме внимание на внезапните промени в поведението им. Винаги, когато се притесняваме за действията и/или поведението им, трябва да проявим активност и да проведем разговор с тях. Говорете открито и честно с детето или с приятелите му относно притесненията си и бъдете в негова подкрепа, за да му помогнете да се справи с чувствата си. Ако е необходимо, потърсете професионална помощ.

Открийте още информация тук: Parent Resource Program

*Данните са за САЩ, но общите причини, водещи до този фатален избор, са релевантни и за България.


ОЩЕ ИСТОРИИ ОТ ВИОЛЕТА АЗИС=>

Коментари