Редакторите

от Ким Брукс, писателка

За днешните деца един час игра на свобода е като глътка вода насред пустинята. И те често, разбира се, са нещастни.

Според психолога Питър Грей децата днес по-често изпадат в депресии, отколкото по време на Голямата депресия и са много по-тревожни, отколкото през Студената война. В изследване, публикувано в Journal of Abnormal Psychologyсе твърди, че между 2009 и 2017 г. случаите на депресивни състояния при децата са скочили с 60% във възрастта 14-17 и с 47% при 12-13 годишните. Броят на децата, направили опит за самоубийство, са се удвоили межди 2007 и 2015 г.
Или по-просто казано: децата не се чувстват добре.

Дълго време, като майка и писател, търсех виновника за това. Дали са екраните и дигиталните устройства? Храната? Липсата на чист въздух и свободно време? Все по-заетите и свръхзащитени деца? Съвременният живот, пълен с тревожност и страх?

Всички тези неща може би имат своята роля. Но съм склонна да вярвам, че проблемите с детското здраве, физическо и психическо, не са причинени от едно единствено нещо, а от основна подмяна на нашия цялостен поглед към децата и тяхното отглеждане, и как този поглед постепенно подмени реалността в училищетo, в квартала, в отношенията помежду ни и вътре в нашите общности.

Усилията по отглеждане на децата са един вид общественополезна дейност, но и изолирана задача, особено за семействата в добро финансово положение. За много от тях се е наложило да поставят на първо място физическата им безопасност и сигурност, пред развитието на здравословни емоционални и социални умения.  

В днешно време семействата рядко могат да разчитат на общностни структури за помощ при отглеждане на децата, не могат и да ги оставят сами. Родителите трябва да работят и да намират вариант за най-малките. Училищните часове са по-дълги и по-ангажиращи от преди. Детската градина, която по-рано е била фокусирана върху играта, в днешни дни е академична подготовка за първи клас. Малките деца имат домашни, въпреки че много проучвания доказват, че на тази ранна възраст това е вредно. Тестовете и изпитите замениха занимателните дейности, изкуството и музиката в клас.

Училищният стрес играе значителна роля в психиката на децата. „Процентът на самоубийства се е увеличил двойно по време на училищните срокове, отколкото през ваканциите.“, твърди д-р Грей. „Това важи за самото изпълнение, опитите и замислянето. Докато при възрастните всички тези неща са по-чести през лятото. Но проблемите с психическото здраве не са причинени само от това, което се случва в класната стая. Има голямо значение и това, което се случва в общностите. Недостигът на ресурси от всякакъв тип – психологическа помощ, здравна грижа и добро образование – изискват от родителите да работят повече и по-дълги часове. В същото време родителите сами превърнаха свободното време и свободноизбираемите дейности на децата си едва ли не в табу.

За много деца това, че училищната година е свършила, няма особено значение, извънучилищните занимания приличат на тези в клас повече отвсякога. Децата прекарват следобеди, уикенди и цели лета в занимални и лагери, докато родителите им работят. Местата, преди предназначени за неорганизирана игра без родителски надзор, вече не са пригодни за това.  Родителите, които могат да си го позволят, прехвърлят децата от една организирана активност на друга. Тези, които нямат финансова възможност, ги държат затворени вкъщи. Свободната игра и детската независимост се превърнаха в реликва, застрахователен риск и понякога в категорично забранена от закона дейност.

Тали Равив, директор на Center for Childhood Resilience, казва, че много деца днес страдат от дефицит на социални умения. „Те разполагат с малко възможности да практикуват социалните си умения, дали защото живеят във враждебна среда, където излизането навън е опасно, дали защото родителите им са свръхпротективни и не им разрешават дори да отидат до близкия магазин. Те няма къде да научат как да завържат приятелство и да поддържат отношения; как да реагират, ако някой ги притеснява; как да решават проблеми сами.“

Много родители и детски специалисти обвиняват екраните и социалните медии. Но е важно да се знае, че съвсем не е достатъчно просто да отнемем устройството. Децата се обръщат към екраните, защото възможностите за реални междучовешки отношения все повече намаляват. Публичните пространства и места, където преди децата се учеха на взаимоотношения и социално поведение, са унищожени или са прекалено опасни за непълнолетни. И поради тази причина, семейството се превърна в самотна, изолирана институция.

Нещо трябва да се промени, казва Денис Поуп, съосновател на Challenge Success, организация в Калифорния, която се е посветила на подобряването на психичното здраве на учениците. Децата имат нужда от почивка, от пауза. От по-дълги обяди. От игри на свобода, от време, прекарвано със семейството, от качествено време за хранене и разговор. Имат нужда от по-малко домашни и тестове. Имат нужда от фокус върху придобиването на социално-емоционални умения.

Организацията работи и с родители, насърчавайки ги да контактуват със съседите си и да организират дни, в които децата могат просто да играят, без да се занимават с нищо друго. Обясняват им да не се намесват в дребните конфликти, за да могат малките да се научат да решават проблемите сами. Подобна организация, Let Grow, помага на училищата да отделят време за свободна игра преди и след учебните занимания.  Д-р Грей казва, че програмата се приема много добре от всички. „Децата са склонни да стават час по рано от обикновено, за да могат просто да играят. Това за тях е като живителна глътка вода насред пустинята.”

Тези групи вършат важни задачи, но не трябва да ни учудва, че толкова много деца се чувстват нещастни. Инвестирайки в определен сегмент от населението  означава, че търсим начин този сегмент да е едновременно в безопасност, но и да се свободен. Що се касае до децата, често се проваляме. И не е чудно, че много от тях са на ръба на отчаянието. В много отношения Америка се провали, тя се предаде и абдикира в грижата си за децата, в погледа си към детството изобщо.

Kim Brooks е автор на книгата „Малки животни: Родителството в ерата на страха.“ “Small Animals: Parenthood in the Age of Fear.”

Източник: The New York Times
Превод: Parentland

Коментари