Невена Генчева

от Невена Генчева

Отново е 2 през нощта.

Заспала съм преди малко, но чувам звънкото гласче от другата страна: „Мамо! Мамо, моля те, ела!“ Ставам. Настъпвам плюшена котка. „Мамо, топло ми е, може ли да се отвия?“. Членоразделно обяснявам, че човек на 3 и половина може сам да се отвива и завива. Гуш. Лека нощ, лека нощ.

Три и половина е. „Мамо, моля те, ела!“. Ставам. Настъпвам плюшена котка и ритам вездесъщото Лего. Псувам наум ентусиазирано. „Мамо, имам пиш!“. Кимам с глава, помагам ѝ да стане и след известно време да си легне пак. Лягам си и аз.


Игрите на съняВижте също: ИГРИТЕ НА СЪНЯ ИЛИ ЗАЩО НЕДОСПИВАНЕТО НЕ Е ГЕРОЙСТВО=>

 


Четири и двайсет. „Мамо-о-о-о!!!“ – крещи уплашено другото дете. Ставам, прескачам плюшената котка, спъвам се в пантофите, тичам до детската стая, бутам свиреща къщичка, тя пада с трясъка на кристален сервиз от поне 16 части и започва бодро да пее за фермата на стария Макдоналд. Къде е копчето за изключванена това чудо?! Тишина. Откривам леглото на детето чрез коляното си. Полеждам детето – то спи. Връщам се безславно обратно.

Не помня, но трябва да съм си легнала, защото в 5 и нещо отново ставам след крясъци: „Мамо-о-о!!!! Маомо-о-о!!!“. “Ставам” е леко преувеличен термин за провлачването, което изпълнявам с крайниците си.

Не знам в коя точно стая съм, защото досега съм сънувала, че съм в детското си легло в дома на майка ми. Препъвам се в нещо, не знам какво, няма значение. Стигам до някъде. Къде отивах? Да, някой ме викаше.

Ето го леглото, ето го детето. То спи. Объркала съм детето. Ето го другото дете. То сънува кошмар. Гушвам го.

Заспивам преди детето. По някое време се местя в своето легло.

Звъни аларма. Не мога да стана. Мамо-о-о-о-о!


banner_muhcheta_nev

Вижте още от НЕВЕНА ГЕНЧЕВА=>

Коментари