Виолета Азис

от Виолета Азис

*Всеки четвъртък между 10 и 12 ч. в долния десен ъгъл на сайта можете да получите безплатна психолигическа консултация в редовния ни разговор на живо, както и да зададете въпроса си по темата в края на публикацията. Рубриката “Тема на месеца” включва въпроси на читатели и отговори от Виолета Азис.

T.P.: Здравейте, не мога да убедя мъжа ми да не пошляпва и да не нарича лигльо сина ни. Детето е на 5,5 г. Според мъжа ми аз съм много мека и моите обяснения не вършат работа,  трябвало да му се покаже по-строго какви са правилата в живота – чрез шамарчета и леки обиди. Как да постъпя?

Съвсем накратко – като цяло сме много сплотено и задружно семейство, но мъжът ми винаги си е бил нервак. Явно с годините детския шум, тропане и викане започват да не му понасят, си мисля аз. Имаме син на 5,5 и бебе на 1 година (доста привързана и безутешна без мен от първиия ѝ ден, досега). Новото в обстоятелствата е, че съпругът ми започна работа в чужбина и на практика само събота и неделя е с нас. Време, в което иска да се видим и да си почине – но с две малки деца почивката, уви, е динамична. 

Синтезираната кореспонденция по-нататък: Бащата смята, че майката не се справя добре с възпитанието на голямото дете, тъй като лесно прощава и то не успява да разбере, че е сгрешило. Тя от своя страна преценява неговия начин на възпитание като много строг и дори суров, затова компенсира с нежност и “омекотяване” на бащините наказания, като понякога ги “отменя”. Тя смята, че защитава детето си, а бащата има чувството, че авторитетът му е потъпкан. Целият разговор помежду им е внимателен и двамата родители търсят решение на проблема, говорят с разбиране и ангажимент, както един към друг, така и към грижите за децата си, но до този момент не успяват да се срещнат в разбиранията за наказанията.



Виолета Азис: Здравейте, прочетох всичко внимателно. Мисля, че и двамата имате своите съображения и сте прави по своему. Това, което мога да кажа е, че е добре за децата, а и за вас, да действате в екип. Така правилата се следват по-лесно и са ясни, което е необходимо за всяко дете, за да расте спокойно.

Много често татковците се чувстват изолирани или дори “лоши”, особено когато децата са малки. Причините са различни, но най-често бащите отсъстват повече от вкъщи, а едновременно с това се налага да поставят правила и забрани, които не се приемат позитивно. Абсолютно права сте, че шамаросване и обиждане на детето, не само е неприятно, но и крайно неефективно. Унижението на детето, особено пред други хора, рефлектира директно на самочувствието и самооценката му и трябва да се избягва.

От думите ви ясно личи, че сте чувствителни и сензитивни както към децата, така и към вашите емоции. Съпругът ви опитва да говори с вас, което означава, че иска да промени нещо. Може би му е трудно и сигурно и за вас е така. Но опитайте да не го коригирате пред децата. Много мъже са изключително чувствителни към критики, особено пред останалите, а в случая става въпрос за авторитета пред собствените му деца. Нямам предвид, че сте го критикувала вербално, но когато “отменяте” наказанието му, то е нещо подобно.

Струва ми се, че би било полезно и за двама ви да се опитате да направите “крачка” един към друг. Вие – да не отменяте наказанията (дори да не ви се струват на място, не го коментирайте пред детето, а по-скоро обсъдете насаме със съпруга ви), а той от своя страна да се опита да се владее и да “смекчи” санкциите.


Как поддържате баланса във възпитанието?

С партньора ви на една позиция ли сте по тази тема?

Съгласувате ли методите на възпитание помежду си?

Ще се радвам да дискутираме по темата, пишете ми в полето за въпроси или под ФБ публикацията!


Моля, влезте в профила си, за да оставите въпрос.



Вижте още от рубриката ТЕМА НА МЕСЕЦА=>

Вижте още от ВИОЛЕТА АЗИС=>

Коментари