Виолета Азис

от Виолета Азис

*Всеки четвъртък между 10 и 12 ч. в долния десен ъгъл на сайта можете да получите безплатна психолигическа консултация в редовния ни разговор на живо, както и да зададете въпроса си по темата в края на публикацията. Рубриката “Тема на месеца” включва въпроси на читатели и отговори от Виолета Азис.


Майка на А., на 6 г.:“Позволявам си да Ви помоля за съвет относно тревогите на 6-годишното ни момче. Може би отстрани погледнато не е сериозен проблем, но ще се радвам да получа някакви идеи и коментари от Ваша страна.

А. според нас (родителите му) е спокойно и щастливо дете. Търпелив и дисциплиниран е. Посещава редовно детска градина, където завързва лесно контакти, но не е от „лидерската група“, ако мога така да се изразя.

Най-голямата ни борба на този етап от развитието му е говоренето. От възраст 3 и половина години посещава редовно логопед, с който борят най-вече артикулационните проблеми (към момента са му останали общо взето „р“, „л“ и комбинациите им в думи). Засега, надявам се, успяваме да го подкрепим достатъчно, така че да няма проблеми с комуникацията си с околните хора, но тази година доста осезаемо се сблъскахме с проблема за представянето му пред публика.

Сигурна съм, че за доста родители това може би е нещо маловажно и няма нужда да му се обръща внимание, но и двамата с баща му работим активно и напълно осъзнаваме, че в днешно време комуникацията и представянето (говоренето) пред хора е от ключово значение за по-нататъшно учение и работа. Да, сега са просто някакви представяния в детската, но в неговия свят и през неговите очи явно си е сериозен проблем. Ситуацията започнахме да я усещаме още на един открит урок по английски, на който той просто спря да говори и започна само да преглъща. Малко по-късно една от учителките му ни сподели: „А. го мъчи голяма сценична треска – всичко си знае, но пред хора не иска да говори“. И последното, което съвсем ме накара да се размисля и да потърся материали и мнения по темата, е това, че почти всеки ден на отиване към детската А. започна да ме пита: „Днес ли е тържеството?! Аз не съм готов, не си знам думичките (а ги знае перфектно)“. Чудя се много как да му вдъхна повече увереност. Или поне да е по-спокоен, да няма толкова тревога в главицата му.

A. е единствено дете. Дълго чакан и желан, дойде при нас с помощта на няколко ин витро процедури. Баща му е рамо до рамо с мен в грижите от самото начало. Бих казала, че търси него повече в игрите, а мен – когато е уморен, уплашен или нещо го боли. А. не обича много новите неща; обича да си стои в зоната на комфорта и да не я прекрачва. Обича много да си стои у дома, там си е неговото царство. Има си стая и обикновено след детска остава там са поне 20-30 минути, често и повече. Ние, докато подготвяме вечеря, той си конструира някакви неща, подрежда цял свят с легото, а след като се е наситил на времето, сам идва и ни вика да се включваме. Опитваме се никога да не му отказваме, първо защото искрено оценявам времето, прекарвано с него; второ, защото по време на игрите успяваме да откопчим повече разкази за деня му в детската. Вечер четем книжка преди заспиване.

У дома задълженията засега му се свеждат до подреждане на играчките и дрехите. От няколко месеца избира сам дрехите си за обличане и е много горд с това. От няколко седмици започна почти успешно и сам да се къпе (разбира се постоянно хвърляме по едно око при тези дейности). Понякога помага в кухнята – реже плодова салата, прави макарони, но не бих казала, че е редовно.

За съжаление много трудно ни споделя какво се случва в детската и се опитваме да взимаме информация и от госпожите, та дори и от приятелите му. Имало е реплики от други деца спрямо говоренето му. Най-често го използват като коз при спорни ситуации, но не и целенасочено в нормалното им ежедневие.

Чудя се дали да спомена и за една ситуация отпреди 6-7 месеца, когато преживя едно разочарование от най-добрия си дотогава приятел, който взе решение да мине към “лидерската група”, което съответно наложи отдалечаването му от А.. Той определено го преживяваше няколко седмици, но смятам, че с общи усилия успя да го преодолее доста успешно.

Чудя се просто кои са подходящите думи, които да му кажа в такива моменти.Опитах възможно най-стегнато да опиша ситуацията. Ще се радвам на всякакви коментари и идеи от Ваша страна.”


Виолета Азис: Здравейте, от вашия разказ разбирам, че А. все още ходи на детска градина, но е в последна група – точно преди училище; в контактите си с децата изпитва известни затруднения, но има приятели; вкъщи предимно играе и извън някои случайни ангажименти, по-скоро не се включва в семейните задължения.

Вие изглеждате ангажирани и отговорни родители, което със сигурност се усеща от детето. Това че разпределяте грижите за него и че и двамата се включвате е много важно за А. и допринася за неговото спокойствие и увереност.

“Сценичната треска” или представянето от публиката е нещо нормално. Почти всеки го е преживявал в някаква ситуация. Неприятно е тогава, когато придобие по-големи размери и започне да пречи. В такива случаи децата често избягват представяне и изпитват много интензивни и неприятни емоции във връзка с тържества или изпитване.

Бих ви предложила да пробвате няколко прости, но ефективни неща.

А. вече е голямо момче. Скоро, след по-малко от година, той ще тръгне на училище, няма значение дали на същото място, където е сега или на друго, той ще бъде изправен пред нови познанства и предизвикателства. Ще се налага да се представя и все по-активно да говори пред класа и учителите. Хубаво е да обсъдите с него тези промени. Ако ще бъде на друго място може да отидете заедно, за да видите училището, когато наближи първият учебен ден. Опитайте да говорите за притесненията му, свързани с промените, но също така и за това какво позитивно очаква от училище. Какво си представя (класната стая, учителите, съучениците)? Какъв иска да бъде първият учебен ден? Може да нарисува картина във връзка с това. За децата често е по-лесно да рисуват, отколкото да обясняват. Освен това говоренето, назоваването на опасенията и страховете винаги намалява техния интензитет.

Що се отнася до вкъщи, мисля, че можете да му дадете малко повече задачки. Той е голям и може да помага с масата, слагане, вдигане на чинии, подреждане в миялната или миене на чиниите, да хвърля боклука, да прави дребен пазар. Ако се притеснявате да го пуснете сам, пробвайте заедно първите пъти, но нека той да плати, да избира продуктите по списък, който може да съставите предварително. Всичко, което се сетите, че е подходящо за неговата възраст, е приложимо. Когато му дадете ангажименти, той ще се чувства полезен, а с доброто изпълнение на задачите – по-уверен. Ако прецените, може да има възнаграждение, но бих ви препоръчала да не бъде с финансов стимул и също така не всеки път. Идеята е да се научи да помага, без задължително да очаква, че ще бъде награден. От друга страна, когато видите, че се старае и полага усилия, може да го поощрите.

Прави ми впечатление и ситуацията с приятеля, която споменавате. Със сигурност е имала значение за него. Такива случки са неприятни и понякога трудни за преодоляване, но също така те учат и показват какъв е животът. Защото разочарования и препятствия винаги ще има, въпросът е как се справя с тях.

Вие сте чувствителна и забелязвате всички детайли. Много е ценно, че се стремите да давате емоционален отговор на детето и не оставате “глуха” за чувствата му. За съжаление е невъзможно да предпазим децата си от всичко, а понякога в стремежа си да им помогнем се намесваме малко повече, което може да попречи да се научат да се  предпазват и преодоляват сами превратностите и трудностите.

Бих ви препоръчала да опитате да не го защитавате от децата, поне за някакъв период на първо време. Знам, че може да изглежда грубо или твърде крайно, но това, което се искам да кажа е, че децата имат способност и потенциал да се защитават сами от връстниците си, що се отнася до ежедневни конфликти. Все пак всичко се случва в рамките на детската градина. Опитайте се дори, когато искате информация от учителките, това да бъде по-рядко и дискретно, за да не се чувства той сякаш го следите, защото това може да го накара да мисли, че му нямате доверие.

Това не означава да не го питате как е минал деня. Когато има ситуация, той може да дойде вкъщи и да се оплаче, да се разплаче дори. Успокойте го, изслушайте и му дайте вашия съвет, ако прецените, но е важно да се научи да поема отговорност и да разбира следствията от постъпките. Когато му говорите, давайте му примери, ако се сещате или варианти на реакция и решение в ситуацията – “Аз бих постъпила така, но има и други варианти, например…Казвам ти тези неща, за да ти помогна, но няма как да взема решение вместо теб. Винаги, когато искаш, може да поговориш с мен или с баща ти..и т.н.” . Стимулирайте самостоятелността! Ако вие му вярвате, това ще му помогне и той да повярва в себе си, а именно това е ключът в успеха и добрите взаимоотношения.


Моля, влезте в профила си, за да оставите въпрос.



Вижте още от рубриката ТЕМА НА МЕСЕЦА=>

Вижте още от ВИОЛЕТА АЗИС=>

Коментари