Яна Андонова

от Яна Андонова

Когато дядо видял баба, по негови думи, много я харесал.

Той, по нейни думи, е бил “бохем”, демек хашлак, задяващ всяка мома.

Денят, в който той се решил да я поиска за жена, дошъл.

Баба го погледнала и му казала: “Занаят нямаш, не си учил, няма без занаят да ме вземеш”.

Той се прибрал и мислил дълго, петнайсет минути. Станал, оправил си косата, винаги му е била безупречна, и отишъл при свой познат обущар.

Започнал да се учи. За шест месеца от калфа, станал уста.

Отишъл при нея и се оженили. В хубаво време, на разходка из Добрич, отивали на гости на стария обущар.

“Той не учи занаят, той краде!”, ей така казвал майсторът за дядо.

След време се родил татко. Никой и досега не може да ми каже, защо татко са го кръстили Радомир, а винаги го наричаха Румяне.

Свекърва ѝ на баба не я обичала, затова в една зимна нощ, тя взела татко, още бебе, и се изнесла. Дядо я последвал.

Живеели в къща с прозорци към улицата. На единия той имал кондурджийница, на другия – тя шивашко ателие. И така. Така ги помнеха техните познати и приятели, то в Добрич познати рядко има, всички са близки и гостоприемството е на почит.

След време дядо завършил вечерна гимназия и дълго време работеше като счетоводител в едно предприятие в Добрич.

Никога не са си говорили на “мило”, не са си казвали, че се обичат, но занаят е бил откраднат и дете е било родено.

Нямало е селфита и снимки, но един мотор е возил един мъж с прекрасна прическа и една жена с шита от нея рокля. С този мотор те заедно обиколили цяла България.

Баба вече е над 90 години. Толкова много обичам да я слушам да ми разказва. Думите са сладки в устата ѝ. Нижат се като дантела – като дантелата, с която дядо покрил сватбените обувки, които саморъчно ѝ бил направил.


Още истории от ЯНА АНДОНОВА=>

Коментари