Тригодишните са на границата между бебе и дете. Използват когато каквото им е удобно. Един път са малки, друг път прекалено големи. Разбират всичко и говорят много. От време на време причиняват главоболие.

Задават въпроси всякакви. Не само когато искат да научат нещо, а просто ей така – защото им е кеф, че вече могат да ги формулират, разбираемо при това.

Родителите на тригодишни леко се стряскат, когато се подскача от бебешко лигавене към дълбоки неосъзнато философски фрази. Хем се пръскаш от гордост, хем някак неестествено ти идват.


Нали имахме бебе доскоро, какъв е този мислещ малък човек в хола?!


Вкусовете при тригодишните вече започват да се оформят. Приличат на пубертетските залитания – да се ходи с бретон пред очите цял ден, да се слуша музика силно (никога не е достатъчно), да се носят само тъмни дрехи (като големите), да се яде десерта преди супата.

Тригодишните силно се засягат, когато им кажеш “Не съм ти приятел”. Започва тръшкане и изтъркани бебешки прийоми. Щом се помирите, ви целуват по челото – все едно те са възрастния, а вие детето.

♦ Вижте още: Четиригодишните

Тригодишните не бива да бъдат лъгани – те помнят, да, вече всичко помнят. Дори къде са пъхнали касовата бележка, която търсите от седмици, и ключовете от вкъщи на дъното на кутията. Така помнят и когато ги излъжете. Не е хубаво тригодишен човек да бъде натъжаван с лъжа.

Тригодишните мечтаят да спят при мама и тати, особено ако от 8-месечни са заточени в собствена стая. Редките приютявания в спалнята са някакъв супер комфорт и лукс, нещо като лъскаво спа за тригодишни. Стават сговорчиви и добрички. Целуват ви по носа и казват с патос: “Обичам те, мамотати!” (мда, мама и тати понякога са едно същество)


Тригодишните обичат да пеят от сутрин до вечер. Всякакви песни – от “Зеленчуци”, до мелодията на новините. Обикновено силно и фалшиво, придружено с мили нескопосани движения.


Тригодишните са като кученца – могат да изпълняват определени задачи. Е, не да ходят до магазина, но поне да ти носят дистанционното или да ти държат отражателя. Естествено, срещу възнаграждение.

Тригодишните започват да се шегуват. Тъничко и за нещо, което са сигурни, че ще те разсмее. След шегата те гледат така вторачено, че сърце не ти дава да не се усмихнеш широко и гордо.

С тригодишните можете да вечеряте в ресторант, без да лягате под масата, можете да си казвате “Наздраве” и да пожелавате заедно на персонала “Весела Коледа” и “Приятни сънища”. Всички са доволни от това – и тригодишните, и околните, но най-вече вие.

Тригодишните се пазарят почти за всичко – от миенето на зъби и ръце, през ставането сутрин и лягането, до програмата на телевизията или къде да седнете да вечеряте. Постоянни преговори, няма начин.


Тригодишните са толкова забавни, че чак ви се приисква да сте на тяхната възраст. И всъщност доста често става точно така.


Тригодишните са мъдри, първосигнални, любопитни  и откровени, усмихват се често и танцуват без причина – какво по-хубаво от това!

→ Още от Мария Илиева

Коментари