Виолета Азис

от Виолета Азис

Идвам от семейство, в което имаше противоречиви мнения относно религията и вярата.

Макар че са различни неща, смятам, че често съществуват заедно, понякога в конфликт, а друг път се допълват. Това е важна и много лична тема за мен, а може би за всекиго по негов начин.

Когато бях дете, вкъщи винаги се отбeлязваха всички християнски празници. И двете ми баби, силно религиозни жени, поддържат теорията, че вярват в Бог, защото е правда и добрина. Единственият ми дядо е хармоничен човек със свои виждания и сравнително стриктни навици, който избягва да коментира тези теми, но показва уважение. Майка ми e колебливо религиозна, но силно вярваща, в нещо – понякога в Господ, друг път просто в силата, основно нейната собствена. Баща ми, за него ще кажа, че просто не харесва църкви. Не съм го виждала да се моли на никого, не обича традициите и всички приготовления около празниците, суетата и шума от една страна, но от друга няколко пъти съм чувала да казва “абе, има нещо”. Сестра ми е толерантен и модерен традиционалист; носи гривничка и кръстче, които са скъп спомен и носят късмет, когато се наложи.

Като деца безкрайно много се вълнувахме от обикалянето около църквата на Великден. Ходехме малко преди полунощ, за да бъдем там, когато настъпи празникът. Яйцата се пазеха за след полунощ, но не помня да е минала година, без да свием едно-две предварително. Баба ми правеше козунак с ядки и стафиди.


В годините преминах през различни трансформации.


Като малка носех богородичка, подарък от кръщенето. Ходехме на църква по празниците, често и без повод, просто да запалим свещ за здраве. Учеха ме, че Господ е добър с добрите и наказва лошите, затова трябва да се стремя да бъда добра, каквото и да означава това. Чудех се дали Господ е дядо Коледа.

После имаше един период, дълъг бих казала, в който изпитвах колебания. По-скоро тогава разбрах, че е важно да вярваш в нещо заради самата вяра. Защото вярата е предимно вяра в доброто, в бъдещето, в алтернативата, в промяната, в динамиката, в живота, а той е по-силен от всичко.

Коледа и до днес за мен е любима. Най-вече заради духа на празника. Заради нещата, които означава извън блясъка и подаръците, заради символа, който носи.


В годините Коледа беше, и е, много неща. Понякога само ден, друг път почти седмица, на летището или по интернет, с 20 човека или с двама; понякога весела, друг път тъжна; със и без подаръци, с приятели или със семейство, със и без елха; вкъщи или в бар, със и без дядо Коледа, със и без сняг. Била е насън и наяве, християнска и друга, но извън всички тези неща – винаги, винаги очаквана.


Вкъщи със съпруга ми харесваме различните празници, спазваме традициите по наш си начин. И за двама ни Господ е Бог, който и да е той, където и да е. Учим дъщеря ни да разбира празниците, показваме ѝ какво означават за нас, учим я да вярва в себе си, но и в другите. Това, което най-много искаме тя да усеща е, че ние с баща ѝ вярваме в нея. Мисля, че тя ще избере сама своя път, когато реши, че е готова.

В трудни моменти, като че ли човек е готов лесно да повярва в нещо или някого, може би за да сподели отговорността. Някои вярват в зодии, в магии, в медиите, в шамани, в гурута, други вярват в чудеса. Децата най-често вярват в родителите си.

Вероятно всеки има своя истина и вярва в нея. Може би в този смисъл няма неверници, или поне аз вярвам, че е така…


Вижте още от ВИОЛЕТА АЗИС=>

Коментари