Виктория Иванова

от Виктория Иванова

В началото не е словото. За щастие. Коя майка би искала да чуе детайлния разказ на току-що роденото за пътя навън? Но думите идват, рано или по-късно, и сами по-себе си са ново начало.

Не се случва плавно и по график, който прилежно да отбележиш в бебешкия албум и тефтера със спомени. Сричките почти неусетно преминават в неясни подобия на думи, умножават се и се застъпват в поредици. Като вагони, скачени във влак, забързан привидно за никъде. Често е почти невъзможно да кажеш коя е първата дума на детето. Дали е „ба-ба“, или „ма-ма“ е просто „ам-ам“? А ти се иска. Тайно си очаквал първата дума да е някаква много значеща или поне – малко различна. После си казваш: „Първата дума не е толкова важна, ще чакам първото изречение“. Само че и то едва ли ще е особено смислено. Дори няма да е емоционално като „Тати, виж мами!“, прочетено неотдавна в едно интервю. Много по-вероятно е да е нещо прозаично като „Мама дойде седне“ или дори „Дулямо ако пабна“. Още по-вероятно е да отмине незабелязано в потока на безспирното бъбрене.


Когато проговорят, ежедневието се сдобива с нов неподозиран саундтрак.


Една или няколко думи, произнасяни в граничещо с безкрайност повторение. Звънливо назоваване на всеки предмет в стаята или несвързан разказ за преживяния първи концерт. Понякога е силно комедиен и те разсмива до без дъх; понякога е изненадващо драматичен; способен е да те умили, да те ядоса, да ти досади; често прибягва до похватите на евтин филм на ужасите – с тихо мелодично начало и пилещи нервите писъци за финал. Саундтрак със завидно жанрово многообразие.

→ Вижте също: Как научих децата си да говорят български

Когато проговорят, е време за почистване. Вече няма сигурност. Избирателно-пропускливата система тук работи по неясни закони. Няма как да предвидиш кое неволно възклицание или случайно чуто словосъчетание ще бъде уловено в детската мрежата за пеперуди. Всички паразитни „опа“, „ами“, „айде“ трябва да изчезнат от речника заедно с нецензурните и цензурни, но незвукоприятни думи, изрази и възклицания. Това само в случай, че не ти се иска да ги чуеш от устата на детето, разбира се. Важи и за определени мнения и оценки.


Когато проговорят, започваш да мислиш по-бързо, или поне се опитваш. Първо ти се налага да научиш нов език.


Вода е „нан“, камион – „хам“, „диня“ означава „другият“, а „дойде“ се използва за „ела“. При това без всякакво предупреждение получаваш длъжността на преводач, защото, нали „Ти го разбираш най-добре“. Когато думите са в контекст – няма проблем. Минавате покрай строителна площадка и „Баги пае кофа бо мока па“ лесно извиква в ума картина на багера, който копае мокър пясък с кофа и гребло. По-трудно е, когато, докато седи в тоалетната и обяснява за водата в канала, малчуганът изведнъж занарежда „Мампа тверчи качи толче тати“. В добрия случай ще ти е нужна минута и около 20 повторения, докато изровиш случката от предната вечер, когато „тати“ е поправял лампата с отверка, качен на столче. А е важно да си бърз, защото всяко неразбиране е потенциален детонатор за обиден изблик.


Когато проговорят, идват въпросите. В началото липсва „Защо?“, което е успокояващо и дава необходимото време за настройка.


Първият въпрос обикновено се ограничава до „Та?“ (или негови вариации), произнесено с твърда въпросителна интонация. Какво е това? Изведнъж се приближаваш до най-добрите йога практики и заживяваш в настоящия миг, забелязваш всичко, което те заобикаля тук и сега. Това е дърво, това е листо, камион, шахта, тротинетка, локва, слюнка, хвърчило, канал, зарядно, ако от гълъб, патладжан, ами… боклук, капачка, някаква машина… ъъъ… не съм съвсем сигурна, може да е смачкан червей. Почти като медитация, но не съвсем.

→ Вижте също: Пътуваме по дъгата

Когато проговорят, е добре да се ориентираш към мобилен план с неограничени минути, защото разговорите по телефона с бабите добиват застрашителни по времетраене размери. Добрата новина е, че почти не се налага да участваш. Просто включваш на високоговорител и оставяш умилената баба просто да слуша „на баба бърборанчето“, докато то готви „пупа с риз и коф“, поправя „курмото“ на колата или „грае“ с някое пластмасово „чвечи“.


Когато проговорят, най-после идва краят на големия проблем от първите месеци. Вече знаеш за какво плаче (в повечето случаи). Знаеш какво иска. Но го знае и то. И започва да… иска.


Всичко. Храна (най-често вредна). Играчки (най-често чужди). И внимание – постоянно и от всички. И понеже едни от първите думи, които е усвоило (напълно не-случайно), са „оче“ и „пак“, ще трябва да се подготвиш за още. И след още – пак.

Когато проговорят, получаваш достъп до неподозирания свят в главите им. И някъде там, до простото събиране на глагол и съществително, идва време за първата споделена фантазия. Като измисления разказ за валса, който се е скрил някъде горе. Силно е, усмихва те до сълзи. И напълно компенсира незапомнената първа дума и прозаичното първо изречение.

Коментари