Мария Илиева

от Мария Илиева

Честно казано, малко ми омръзна от мантрата, че децата са малки натрапници и разрушители на перфектния ни иначе социален живот, изморяват ни, досаждат ни, пречат ни, и едва ли не от втория месец трябва да си почиваме дълго и напоително от тяхното присъствие, докато се оплакваме – разбира се, отново от тях. Децата са не само извор на постоянно вдъхновение, мотивация, любов и сила, но и порастват за нула време, така че е добре да използваме всеки момент за спомени заедно. Затова с голямо удоволствие си поговорих с Нели и Вики от БЕБЕТА НА ПЪТ/BABIES ON THE ROAD, които са достатъчно смели да пътуват с децата си преди те да са навършили 10, без да превръщат това в геройство или родителски подвиг. 

Снимки: личен архив Вики и Нели – Филип Обретенов/Димитър Николов

Нужно ли е всъщност бебето да разбира всичко или да помни всеки детайл от пътуването? Не е ли това извинение за повечето родители да не взимат децата си на път?

Вики: Да, това е една от най-честите причини, които хората изтъкват защо няма смисъл да водят детето някъде. Според мен всеки житейски опит, който детето придобива, е ценен за него по някакъв начин – дори когато е бебе и дори да не трупа конкретни и ясни спомени от преживяното. Моите най-далечни спомени са от около 3-4 годишна, но често се улавям, че конкретна миризма или картина ми навява нещо познато, което не мога да определя – мисля си, именно това са впечатления, които съм натрупала в най-ранна възраст и които са запечатани някъде дълбоко в съзнанието ми. От много малка Ида обича промяната в обстановката и съм сигурна, че всяко ново преживяване оставя отпечатък върху личността и. Представям си, че един ден ще и е приятно да разглежда снимки от местата, на които сме били и да и разказваме какво точно сме правили. А и, честно казано, аз самата извличам егоистично удоволствие от това да пътуваме заедно, така че това дали и колко ще запомни тя от пътуването, не е единствения ми мотив да я вземем с нас.

Нели: В нашето семейство настроението по време на път е приповдигнато и спокойно и именно това е една от ключовите причини да пътуваме заедно. Никога не сме се замисляли дали да вземем бебето с нас или не, а мисля че и на него му харесва. На път ни е още по-хубаво заедно и това е най-важното!

Бебета на път

Нели и Явор

 

 

С какво се различават пътуванията ви преди и след появата на детето?

Вики: Първото, за което се сещам, е подготовката – преди бяхме доста по-склонни на внезапни и импровизирани решения, нямахме проблем да отидем някъде без ясен план къде ще спим например. Сега предпочитам да подходим малко по-предпазливо, да проучим предварително мястото и да си запазим нощувки. Багажът преди определено беше по-малко (напоследък обаче осъзнавам колко излишни неща съм носела преди и минимизирам своя багаж). Както и броят на пералните, които се налага да пусна след пътуване! Тези неща не ме притесняват по никакъв начин – да, занимавка е, но не е причина да намалим пътуванията. Единственото, което на моменти ми тежи, е че със съпруга ми не можем да практикуваме заедно някои от нещата, които обичаме – да караме ски или колела в планината например. Винаги единият трябва да остане с Ида.

Нели: Определено след като пътуваме вече с Явор аз намалих амбициите си и предпочитам по-спокойните пътувания, от което баща му е изключително доволен. Съобразяваме се с времето му за спане и гледаме да прекарваме повече време в природата, паркове и разни градини. Но пък и за нас това е много приятно, имаме време да си поговорим един с друг и да се насладим на средата, в която сме попаднали. Почти никакви забележителности не бихме могли да посетим (спокойно), но пък намираме начин да сме кулинарно задоволени, което е важно за нас. Една от разликите е, че вече посещаваме барове през деня. Но и това не е проблем за нас, вярваме, че когато пътуваш с бебе, трябва да успяваш да се вгледаш в положителните неща, а не да се ядосваш за това, което пропускаш, защото си с дете.


Траен послевкус или защо пътуваме с бебеВижте също: ТРАЕН ПОСЛЕВКУС ИЛИ ЗАЩО ПЪТУВАМЕ С БЕБЕ=>

 


Кой е по-изнервен преди пътуване – бебето или родителите?

Вики: Единственият изнервен вкъщи, това съм аз. Обикновено защото колкото и задачи да имам, решавам да прекараме още няколко часа навън и отлагам за последния момент подготовката. Филип (съпругът ми) е много спокоен по принцип, а и не споделя убеждението ми, че края на света ще настъпи, ако багажът не е сгънат идеално. До момента не съм забелязала Ида да реагира по някакъв негативен начин на приготовленията, стига да не и попречат на обедната дрямка.

Бебета на път

Филип, Вики и Ида

Нели: В нашата къща е подобно, изнервената съм аз и често успявам да изнервя и мъжа ми. Явор обикновено е в приятно настроение, защото обича да се рови в багажа и да си играе с колелцата на куфара и други вещи, освен това усеща, че става нещо. На мен винаги ми се иска да тръгнем на време, за да може да съвпадне със съня му и за да не загубим много време от почивката ни. Напоследък разбирам, че това не трябва да се случва на цената на всичко.

Къде хората са по-толерантни към малки деца и бебета?

Вики: Определено в чужбина. У нас битува всеобщата нагласа, че поне до 3-4 годишна възраст мястото на детето е вкъщи/ в детската градина/ детския кът в ресторанта. Съответно няма работа на места, далеч от изброените, независимо дали става въпрос за пътуване, или за ежедневието. Липсва толерантност както към поведението на децата, което естествено не можеш да контролираш на 100%, така и към най-елементарните им нужди. Не искам да кажа, чe очаквам околните да търпят час – два  неистови крясъци по време на вечеря, но например не намирам за нормално да ме гледат накриво, защото детето ми се е лепнало на витрината с торти и е оставило отпечатък от ръце по стъклото.

Нели: Където и да сме пътували досега с бебето, хората винаги са били изключително дружелюбни с нас. Пътували сме само веднъж в чужбина, в Сърбия, и там хората, някак по Балкански, обожават децата. Всички много се радваха, а малко се и чудеха, как Явор пълзи навсякъде и се хили на всички. В малките населени места в България често ни се случва да ни заговарят симпатични баби и дядовци и да чуваме “бреййй днешните родители какви са”. Изключително отношение получихме в къщата на Дешка в Горно Драглище, и не защото сме приятели, там хората са си просто такива!

Каква е разликата между турист и пътешественик?

Нели: Туристът е човек, който се чувства по-скоро като багаж, размъкван от една забележителност на друга, той има готова програма, не избира нищо сам и се води с голяма група със смешно име. Пътешественикът е този, който усеща мястото, наблюдава местните, контактува с тях и така избира накъде да се запъти и какво да изпита в даденото място. Смея да твърдя, че никога не съм била турист в този смисъл на думата и се радвам за това! 

Бебета на път

Нели и Явор

Какви улеснения се предлагат по време на път с деца? 

Вики: Голям плюс в България за мен е забраната за пушене на закрито – не ми се мисли колко по-неприятно и сложно би било пътуването, ако я нямаше. Но като цяло тук улесненията са изключение, на което се радваш, но не го очакваш и не разчиташ на него. На Терминал 1 на Летище София например няма обособено място (нито едно!), което да използваш за преповиване на бебето. За сравнение на Ел прат в Барселона имаше падащ повивалник във всяка тоалетна – нито особено скъпо, нито заемащо кой знае какво място решение. Малко места за хранене имат детско столче на разположение или пък дори при наличието му, персоналът рядко се сеща да ти го предложи без да попиташ. Ние имаме навика винаги да носим нашето, когато пътуваме с кола из България, защото в голяма част от случаите няма такова, въпреки че е очевидно, че семействата с деца не са рядкост сред клиентите. В съседна Гърция почти всяко заведение за хранене, на което сме попадали, има такова, и персоналът пита дали иска да го ползваш в момента, в който види бебето. В хотелите положението сякаш е по-добре, дори и в България, нерядко са ни предлагали и да сложат в стаята и кошара за бебето. Друго, което много ни липса у нас, са нормални условия за преспиване в планината – повечето хижи не предлагат дори лукс като топла вода.

Нели: Не съм пътувала все още със самолет с бебе, но знам, че там се предлага предимство при качването на борда, в някои от авиокомпаниите предлагат кушетка, където бебето да спи. Ако полетът ви има храна, включена в цената, имате право да заявите храна, освен за себе си и за бебето. В хотелите обикновено предлагат кошари, а може и да си поискате да ви настанят близо до ресторанта или лобито, за да има обхват камерата на бебефона (ако използвате такъв). На туристическите забележителности не заплащате за вход, разбира се, а в някои ресторанти можете да поръчате храна, съобразена с режима на бебето.


Пътуването като подаръкВижте също: ПЪТУВАНЕТО КАТО ПОДАРЪК=>

 


Какво ви е мнението за пътуване с цялата рода, за да има кой да гледа децата?

Вики: Всъщност точно в момента обмисляме такъв вариант за едно пътуване през юни, тъй като поводът е концерт на любима наша група, на който определено не можем да заведем Ида – вариант е да пътуваме с някой (не задължително баба или дядо), който да ползваме за детегледачка за 3-4 часа в този ден. До сега не сме го практикували и бих казала, че идеята не ме блазни много поради няколко причини. На първо място за мен е неприемливо да изисквам от родителите си да се откъснат от своето ежедневие – може би, ако са пенсионери, нещата стоят по друг начин, разбира се. Освен това нерядко съм слушала оплаквания от това колко е ужасно да си на почивка със свекървата/тъщата – и честно казано, не разбирам защо хората си го причиняват, ако не са в добри отношения (нашия случай не е такъв, за щастие). Мисля, че има конкретни ситуации, в които това би било приятно и наистина би дало възможност на родителите да са по-свободни и да си отпочинат, но определено не е моето нещо за всяка семейна ваканция. По-добър ми се вижда вариантът да пътуваш заедно с приятели, които имат деца на подобна възраст и да си помагате с грижите – да гледаш две бебета понякога може да е даже по-лесно от това да гледаш едно, защото не им е скучно (стига да е за кратко, разбира се).

Нели: Ние по принцип обичаме да пътуваме с роднините си от време на време, защото тогава имаме възможност да се видим за по-дълго и да си поговорим на спокойствие. Ако всички членове на семейството са съгласни да отидат на дадено място, смятам, че е ок, но ако идеята е просто младите да купонясват, а бабите и дядовците да се чувстват там по задължение, тогава мисля, че няма смисъл. Трябва да има изгода и за двете страни и тогава едно пътуване протича гладко. Съгласна съм с Вики, че най-добрият вариант е да пътуваш с приятели с дете на същата възраст, на нас ни предстои едно такова за две седмици и усещам, че ще бъде забавно.

При бебетата нещата са ясни, но във възрастта 1-3 децата са доста неконтролируеми и понякога не подлежат на въздействие, как мислите да се справяте с тръшканията и хаотичното движение?

Вики: Ида навлиза с пълна сила в този период и определено мога да кажа, че пътуването с нея преди една година беше доста по-лесно и лежерно, отколкото в момента. Но това поведение е ежедневие така или иначе – дали сме вкъщи, навън в парка или на път – критични ситуации винаги възникват. Тъй като не съм от хората, които обичат да стоят на едно място, и да не сме на път, пак често ми се налага да се справям с тях в полеви условия. Опитвам се винаги да запазя спокойствие, да подходя с разбиране и търпение, това важи с още по-голяма сила и при пътуване. Винаги си напомням на първо място да мисля как да успокоя детето, а не “Леле, какво ли си мислят хората наоколо?!”. Дали се получава всеки път – за съжаление не, но се старая и резултатът винаги е по-добър в тези случаи. Когато сме на път, просто избягваме да си правим амбициозни планове и да си поставяме цели на всяка цена – предвиждаме време за мотаене, за да няма излишно напрежение. Избягването на конкретни поводи, които провокират детето, също е добра идея – например, ако нямам намерение да се отбиваме на детска площадка, внимавам де не минем в близост до такава; или ако искам да се придвижим бързо до някъде, не очаквам от Ида да върви под строй без да се отклонява, а я слагам в ерго-раницата и я нося. Друго, което мисля че много улеснява и ежедневието, и пътуванията ни, е че се стремя да не повтарям постоянно думата “не!” и да свежда забраните до нещата, които са наистина опасни за здравето  или пречат на околните. Когато разполага с по-голяма свобода, детето се тръшка значително по-малко.

Бебета на път

Вики и Ида

Какво искате вашите деца да научат по време на път, с какво да свикнат и какво да възприемат за себе си и за света?


Вики: Искам да и дам възможно най-широките рамки, в които да възприема и себе си, и околния свят.

Нели: Надяваме се нашето дете да се научи да бъде адаптивно, да възприема околната среда и да се среща с нови култури и хора. Ще се радваме, ако възприеме философията ни за природата, да успее да се радва на малките неща, с които тя ни обгражда. Иска ни се детето да разбере, че човек може да научи много неща по време на път, докато си играе и обикаля нови места.


Отказваме да се чувстваме жертви на родителствотоВижте също: ОТКАЗВАМЕ ДА СЕ ЧУВСТВАМЕ ЖЕРТВИ НА РОДИТЕЛСТВОТО=>

 


Между две непознати деца можете ли да различите кое е пътувало повече? 

Вики: По-скоро не, или поне досега не ни беше хрумвало да мислим по въпроса.

 

Трябва ли пътуването да се превръща във фикс-идея? Не е ли напоследък статус символ и повод за парадиране?


Вики: Пътуването, според мен, трябва на първо място да ти носи вътрешно удовлетворение, както и всичко друго, което правиш за удоволствие.

Нели: За себе си смятам, че по време на пътуване е добре да ползвам телефона възможно най-малко – търся хубави места за хапване и ориентир накъде трябва да продължим. А, и да правя бързи снимки. Не разбирам “висенето” на телефона по време на пътешествие, а това някак си е свързано с идеята “с парадирането. Мисля, че хората залитат по това с идеята да покажат на другите, че си изкарват прекрасно, вместо да се съсредоточат това да се случва в реалността с близките им.

 

Имате ли нужда понякога да оставите бебето и да се отдадете на моменти само за вас двамата или предпочитате винаги да сте в пълен състав?


Вики: През първата година на Ида сякаш не сме изпитвали желание да прекараме повече от няколко часа без нея, но напоследък ми се прокрадват мисли за уикенд само за двама ни.

Нели: Определено напоследък все по-често се нуждаем от малко време само двамата, едно кратко пътешествие някъде в планината би ни се отразило чудесно! Но някак си все още не мога да си представя да оставим Явор на някой и да не го виждаме дори ден или два. Сигурна съм, че и за това си има време и просто ще изчакаме нещата да се случат естествено. През това време се наслаждаваме на блажени почивки заедно, пътуваме си спокойно и не мислим за нищо друго.

Бебета на път

Явор

Следващото пътуване, което планирате? Защо точно там?


Вики: Планираме лятно пътешествие из Алпите с кола – идеята ни е да обиколим 4-5 къмпинга в Италия, на всяко място да се задържаме по няколко дни и да правим еднодневни преходи в околността. И двамата обожаваме планината и трекинга е едно от любимите ни занимания лятото. Така ще избегнем носенето на тежък багаж при преходите, ще бъдем постоянно на открито, но ще разполагаме и с удобства като течаща вода и ток в лагера.

Нели: Пътуването на годината ще бъде двуседмична почивка в Португалия с приятелско семейство и бебе-наборче на Явор! Плануваме лежерна разходка в Лисабон за няколко дни, а след това едноседмичен престой на остров Мадейра, където да съчетаваме планината с морето. Следват и няколко плажни дни в района на Лисабон! Нямаме търпение и се радваме, че в този момент бебето ни също ще има приятна компания, с която да се забавляват, докато ние се наслаждаваме на местни питиета на плажа.

БЛИЦ

Първото ви пътуване с бебето:

Вики: Пампорово, миналата зима, ако не се лъжа Ида навършваше 3 месеца точно в деня на пътуването.

Нели: Точно на 40-ия му ден и на годишнината ни, пътувахме до Априлци.

Най-критичната ситуация по време на пътуване с бебе:

Вики: Наистина критична беше: бяхме в Априлци за Нова година. Вечерта на 1 януари Ида беше намерила една капсула с перилен препарат, за чието съществуване не подозирахме, и беше погълнала неизвестно количество от него. Всичко завърши добре и без последствия за здравето ѝ, но беше огромен стрес за всички.

Нели: За момента не сме имали такива ситуации, които да нарека критични.

Най-удовлетворяващият момент:

Вики: Може би е странно, но най-удовлетворяващ ми е моментът, в който се приберем вкъщи след пътуване, живи и здрави.

Нели: Именно първото ни пътуване, когато се уверих, че не е трудно и непосилно и усетих, че ще се повтори неведнъж следващите месеци.

Незаменимата вещ:

 

Вики: Слинг или ергономична раница.

Нели: Не знам как да не повторя Вики, не се сещам за нищо по-безценно от ергономичната раница на път.

Без какво спокойно може да мине пътуването с бебе?

Вики: По мое мнение – без специална храна (изключвам адаптираното мляко за бебетата на изкуствено хранене).

Нели: Почти без всичко може да мине, не се ядосвайте, ако забравите нещо.

Къде не бихте отишли с бебе?

Вики: Както стана ясно и по-горе, на рок концерт.

Нели: На пътуване за моминско парти!

Най-абсурдната реплика от непознат:

Вики: Не мога да си спомня, предполагам, че е било коментар за липсата за шапка/чорапи през август от някоя възрастна дама 😀

Нели: “Явно много му тежи дупето и затова не може да пълзи/ходи” (и за двете ни се случи).

Най-милата реакция от непознат:

Вики: Едно момиченце на 4-5 години, което, виждайки ме как нося Ида в слинга, възкликна “Мамо, така ли носят жените бебето в корема си?”. Бяхме в Ябланица, ако не се лъжа.

Нели: Сещам се за нашата най-мила реакция, когато по време на Новогодишното ни пътешествие, Явор и Ида се къпаха заедно във ваната и избухнаха в див смях и пръскане с вода.

Най-смешният гаф:

Вики: Да се върнеш около 30 км в посока по магистралата, защото си убеден, че си си оставил телефона на близката бензиностанция… и в последствие да установиш, че е в джоба на вратата до теб.

Нели: Как решихме да отидем на палатка без да сме си взели нищо от вкъщи, освен шалте и хамак и ни се наложи да ги получим по куриер, дори да си купим някои нови неща.

Любими места за пътуване с деца:

Вики: хижа Рилски езера, Попово езеро в Пирин, Чепеларе, Варвара
Нели: Парка с мечките в Белица, хижа Плевен, въжения парк зад Цари Мали Град.

Най-хубавият спомен досега:

Вики: Първият рожден ден на Ида – бяхме в Барселона, беше слънчево, тя беше в чудесно настроение, обикаляхме любимия град, вечеряхме на любимо място, беше съвършено.

Нели: Месец август – Митко беше почивка и прекарахме времето заедно, обикаляйки половин България и трупайки хубави спомени.

Най-важното, за което си давате сметка по време на път:

Вики: Че искам да запомня как всички сме били щастливи и сме се усмихвали, а не колко от “задължителните” места сме видели.

Нели: Щастливци сме, че имаме възможност да пътуваме и да сме заедно, и че детето ни излезе същински пътешественик.

Бебета на път

Приключенията на Вики, Нели, Ида и Явор можете да следите в блога и ФБ страницата им


Вижте още по тема ПЪТУВАНЕ И ВАКАНЦИЯ=>

Коментари