В един приказно хубав слънчев ден в средата на лятото сме седнали в кръг с няколко приятелки, удобно разположени върху тревата на поляната край красив високопланински язовир. Разговорът се върти около вече видимото ми коремче. Неизбежно и естествено въпросът за евентуалното име на бъдещото дете изскача – леко бодлив и парлив.
– Свекър ти как се казва?
– Орлин.
– А татко ти?
– Александър.
– Гледай какво чудно име за детето – Орлеандър!
→ Вижте също: НАЙ-ВАЖНАТА НОВИНА
До ушите ми са достигали какви ли не обичаи и ритуали за избор на име, включващи всичко възможно – хвърляне на боб, астрология, нумерология, наизустяване на Именника на българските ханове, на имената на владетелите от Първо, Второ и Трето българско царство, и още – избор на базата на любими екранни и литературни герои (напр. Винету Келешев).
Даването на име е повод за проява на висша дипломация в повечето семейства – да не остане никой засегнат е въпрос на един вид виртуозност. Като проява на върховна съобразителност семейството е най-добре да роди поне 5 деца – по едно за всеки дядо или баба, и едно лично тяхно, за да си го кръстят, както пожелаят.
Твърде често обаче детето е едно, в най-добрия случай са две, и историите за сръдни, обтегнати отношения и провалени роднински връзки изобилстват като трохи по пода.
→ Вижте също: ДНИ ПРЕДИ ТЕРМИН
Обикновено за по-възрастните звукът от собственото име, предадено на внучето, е музика за ушите. Прабаба например изпратила телеграма-поздрав по повод раждането на майка ми, която гласяла: “Честита ви Гергина!”, като по този начин безапелационно сложила край на всякаква дискусия за името на внучката си.
А че името носи някаква кармична обремененост е твърдо убеждение на мнозина. Няма да забравя как при татко, юрист с дългогодишна практика, беше дошла клиентка, която твърдо и категорично заяви: “Искам да започна процедура по смяна на името, не ми върви с моето име, и това е!”
Във всеки случай, пряко засегнатият обикновено няма думата, най-вече поради факта, че при раждането си не може да говори. Иначе по принцип варианта, в който се ражда с табелка на ревера, би спестил много драми и напрежение на родителите.
→ Вижте също: МАМКА МУ, КОМУ Е НУЖНО ВСИЧКО ТОВА?
Уви, името е въпрос на избор от страна на роднините и много често именно този избор се явява като един своеобразен Гордиев възел за семейните отношения. Пробният камък за взаимно уважение, разбиране и любов.
Що се отнася до нашето семейство, тепърва ни предстои да се изправим пред кръщаването на детето ни, но поне у нас цари убеждението, че човекът прави името, а не обратното.
Ще се стремим преди всичко да го направим качествен човек, а дали ще сбъркаме с името, или ще уцелим – това само бъдещето ще покаже.
⇒ Още статии от ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
⇒ Още публикации от категория БРЕМЕННОСТ
⇒ Още публикации от категория ПРЕДИ ДЕЦАТА
